Двамата излизат през входната врата и пристъпват на верандата; от страната на Мей застава следовател Расбак, а Дженингс застава до Нико. Тя се е вкопчила здраво в съпруга си, като че всеки момент ще падне. Разбрали са се изявлението да прочете Нико — Мей просто няма сили за това. Изглежда така, сякаш един по-силен порив на вятъра би я съборил на земята. Нико пристъпва напред, поглежда към тълпата, все едно се смалява, и свежда очи към листа, който видимо потреперва в ръцете му. Светкавиците на фотоапаратите не спират да проблясват.
Мей вдига очи, зашеметена от всичко това. Улицата е изпълнена с репортери, микробуси, телевизионни камери, технически екипи, оборудване, кабели и хора, които държат микрофони пред силно гримираните си лица. Гледала е подобни сцени по телевизията. Но сега тя е в центъра на всичко. Усещането е нереално, сякаш не се случва на самата нея, а на някой друг. Чувства се странно, извън тялото си, като че докато стои на верандата и гледа напред, наблюдава цялата сцена отгоре и леко отстрани.
Нико вдига ръка, за да покаже, че иска да каже нещо. Тълпата утихва.
— Бих искал да прочета изявление — започва тихо и несигурно.
— По-силно! — провиква се някой от моравата.
— Ще прочета изявление — казва Нико по-силно и ясно.
После започва да чете, а гласът му става по-уверен.
— Рано днес, някъде между дванадесет и тридесет и един и тридесет през нощта, нашето прекрасно момиченце Кора е било отвлечено от леглото си от един или няколко неизвестни извършители. Тя е на шест месеца. Има руса коса и сини очи и тежи около седем килограма. Беше обута с еднократна пелена и облечена със светлорозово боди без картинки. Няма отличителни белези. От леглото липсва и едно бяло одеяло. Обичаме Кора повече от всичко. Искаме да си я върнем обратно. Обръщаме се към онзи, който я е взел, с молбата, с горещата молба да ни я върнете невредима.
Нико вдига поглед от листа. Разплакал се е и трябва да избърше сълзите си, преди да продължи да чете. Мей тихо хлипа до него, неспособна да погледне към морето от лица.
— Не знаем кой е отвлякъл нашето прекрасно, невинно момиченце. Обръщаме се към вас със зов за помощ. Ако знаете или сте видели нещо, молим ви, обадете се в полицията. Можем да ви предложим солидна награда за всяка информация, която би довела до намирането на нашето бебе. Благодарим ви.
Нико се обръща към Мей и двамата се отпускат в прегръдките си, заобиколени от светкавици.
— Колко голяма награда? — провиква се нетактично някой.
Седма глава
Никой не проумява как са допуснали да остане незабелязано. Но малко след пресконференцията един от полицаите открива следовател Расбак в дневната и се приближава към него, като държи с ръкавица едно бледорозово боди. Погледите на всички в стаята — Расбак, Нико, Мей, както и родителите на Мей — моментално се приковават върху дрешката.
Следователят е разтърсен от прилив на адреналин; може би най-сетне са открили някаква следа.
— Къде го намерихте? — пита той рязко.
От устата на Мей се отронва стон.
Погледите на всички се отместват към нея. По лицето ѝ не е останала и следа от руменина.
— Това в коша за пране в стаята на бебето ли беше? — прошепва Мей и се изправя.
— Не — отговаря полицаят, който държи дрехата. — Беше напъхано зад масата за повиване. Пропуснахме го при първоначалния оглед.
Расбак чувства раздразнение. Как са могли да го пропуснат?
Мей започва да възвръща цвета на лицето си, изглежда объркана.
— Съжалявам. Явно съм забравила. Кора беше облечена с него в началото на вечерта. Преоблякох я след последното ѝ хранене. Повърна върху него. Нека ви покажа…
Тя прави крачка и протяга ръка към бодито, но полицаят отстъпва назад, така че да не може да го достигне.
— Не го пипайте, моля — казва той.
Мей се обръща към Расбак.
— Съблякох ѝ това боди и ѝ облякох друго. Мислех, че след това съм го сложила в коша за пране, който стои до масата за повиване.
— Значи описанието, което имаме, е грешно? — пита Расбак.
— Да — признава объркано Мей.
— Тогава с какво беше облечена? — пита следователят.
Когато вижда, че се колебае, той повтаря:
— С какво беше облечена?
— Ами… не съм съвсем сигурна — отговаря Мей.