Выбрать главу

— Как така не сте сигурна? — настоява следователят.

Тонът му е остър, обвинителен.

— Не зная. Бях пила малко. Бях уморена. Беше тъмно. Последното ѝ хранене е на тъмно, за да не се разбуди напълно. Тя повърна малко върху бодито си и когато преобух еднократната ѝ пелена, заедно с нея преоблякох и дрехата ѝ. Хвърлих розовото боди за пране и извадих друго от чекмеджето. Тя има много. Не зная какъв цвят беше.

— А вие знаете ли? — обръща се Расбак към Нико.

Нико гледа като сърна, осветена от фарове в тъмното. Поклаща отрицателно глава.

— Не забелязах, че я е преоблякла. Не светнах лампата, когато отидох да я нагледам.

— Може би, ако преровя чекмеджето ѝ, ще успея да разбера с какво е облечена — предлага Мей, засрамена.

— Да, направете го — съгласява се Расбак. — Трябва ни точно описание.

Мей изтичва нагоре по стълбите и отваря чекмеджето на скрина, в който държи бодитата и пижамите, блузките и панталонките. Цветенца и точици, пчелички и зайчета.

Следователят и съпругът се качват след нея и я наблюдават, докато тя коленичи на пода и изважда всичко, едно по едно, без да спира да хлипа. Но не успява да си спомни, нито да отгатне. Кое го няма? С какво е облечена дъщеря ѝ?

Обръща се към Нико:

— Може би трябва да качиш и мръсните дрехи.

Нико се обръща и слиза долу, за да изпълни молбата ѝ. Малко след това се връща с кош. Слага го на пода в детската стая. Някой вече е почистил повръщаното от него. Мръсните дрехи на бебето са хвърлени за пране заедно с техните, но Мей сграбчва една по една всички бебешки дрешки и ги отделя настрани.

Най-сетне казва:

— Ментовозеленото, с петното на гърдите.

— Сигурна ли сте? — пита Расбак.

— Трябва да е то — отвръща жално Мей. — Само то липсва.

Съдебните експерти не откриват почти нищо, след като претърсват дома на Нико и Мей в часовете непосредствено след отвличането на Кора. Няма следи от нечие подозрително присъствие в стаята на бебето, нито в цялата къща на семейство Конти. Няма абсолютно никакви улики — нито един отпечатък, нито едно влакънце, чийто произход да няма невинно обяснение. Изглежда никой друг не е стъпвал в дома им, освен самите тях и чистачката, възрастна жена от Филипините, която никой не би заподозрял в отвличане. Така или иначе, в момента тече проверка както на нея самата, така и на всички нейни близки и далечни роднини. За сметка на това съдебните експерти са забелязали нещо извън къщата. В гаража са открити скорошни следи от автомобилни гуми, които на пръв поглед не съвпадат с тези на семейното ауди. Расбак все още не е споделил информацията с родителите на изчезналото бебе.

— Вероятно е бил с ръкавици — отвръща Нико, когато следовател Расбак му казва за липсата на веществени доказателства за наличието на външен човек в къщата.

Отдавна е сутрин. Мей и Нико са изтощени от напрежението около отвличането и от липсата на сън. Но дори и не помислят за почивка. Родителите на Мей са били поканени да отидат в кухнята и да пият кафе, докато следователят разпитва по-обстойно Мей и Нико. Те видимо негодуват от този разпит. Налага му се постоянно да ги уверява, че правят всичко по силите си да открият бебето им и че всичко това не е просто загуба на време.

— Напълно е възможно — съгласява се следователят.

Въпреки това допълва:

— От друга страна, очаквахме да открием все някаква следа или признак за наличието на външен човек в къщата — или отвън, в пръстта или по моравата в задния двор, или пък в гаража — които да се различават от вашите.

— Освен ако не е излязъл през главния вход — казва Мей.

Спомня си какво е видяла: входната врата беше отворена. Сега, след като е изтрезняла напълно, си го спомня съвсем ясно. Според нея похитителят е изнесъл бебето през главния вход, минал е по дървената веранда и после по алеята към тротоара, затова и не са намерили необичайни отпечатъци от обувки.

— Дори да е било така — отговаря Расбак, — би трябвало да открием нещо.

Поглежда и двамата.

— Разпитахме всички възможни свидетели. Никой не каза да е видял някого да изнася бебе през входната ви врата.

— Това не означава, че не се е случило — натъртва Нико с ясно доловим гняв.

— Не сте открили и никого, който да потвърди, че е видял да я изнасят през задния вход — изтъква троснато Мей. — Не сте открили абсолютно нищо.

— Освен развинтената крушка на сензора за движение — припомня им следовател Расбак.

После прави кратка пауза, преди да добави:

— Открихме и следи от автомобилни гуми, които не съвпадат с тези на вашата кола.