Майката иска всички да бъдат наясно по този въпрос.
— В никакъв случай — съгласява се енергично следовател Расбак.
— Надявам се, че ще я намерите — казва майката на момичето, като поглежда разтревожено към собствената си дъщеря. — И че всичко с нея ще бъде наред.
— Ще направим всичко по силите си — обещава следовател Расбак и се обръща, за да си тръгне. — Благодаря ви за отделеното време.
Казаното от семейство Конти е потвърдено. Почти сигурно е, че бебето все още е било живо в шест часа вечерта, иначе как биха се справили с пристигането на бавачката? Расбак пресмята, че ако родителите са убили и скрили бебето, то трябва да са го сторили след телефонния разговор в шест часа. Или още преди седем часа, когато са отишли на гости в съседите, или по време на самото празненство. Което означава, че едва ли биха имали време да се отърват от тялото.
Расбак си казва, че може би казват истината.
Вече е следобед на първия ден от изчезването на Кора. Следователят е излязъл и все още не се е върнал. Сега, когато той не е в къщата, Мей като че ли диша малко по-спокойно. Сякаш ги наблюдава и очаква да направят някоя грешна крачка, да се издадат с нещо. Но как биха могли да се издадат за каквото и да било? Мей предполага, че може би се е насочил към тях само защото няма други следи. Ако бяха намерили някакви доказателства за наличието на външен човек, казва си тя, то тогава следователят не би ги подозирал, при това съвсем неоснователно. Но който и да е отвлякъл Кора, очевидно е бил много предпазлив.
Или пък полицаите са некадърни, мисли си Мей. Тревожи се, че ще оплескат всичко.
— Къде може да бъде? — прошепва на Нико, когато остават сами. — Кой може да я е отвлякъл?
Полицаите най-сетне са им оставили малко лично пространство, може би с надеждата двамата да допуснат така жадуваната грешка. Мей е изпратила родителите си, които също не им оставят лично пространство, обратно у дома — поне засега, макар че те настояваха да останат в свободната стая долу. Но Мей, колкото и да разчита на тях, особено в моменти на напрежение и неприятности, все пак е открила, че те изнервят и нея самата, още повече когато е предостатъчно изнервена. Освен това в тяхно присъствие нещата с Нико винаги стават по-трудни, а той вече прилича на ходещ труп. И двамата не са мигвали цяла нощ, а денят вече наполовина си е отишъл. Мей е изтощена, но дори не може да си представи да заспи.
— Трябва да помислим, Нико! Кой би искал да отвлече Кора?
— Нямам никаква представа — отговаря безпомощно той.
— Не мога да разбера как така не са намерили никакви следи от чужд човек. Няма логика. Ти виждаш ли някаква логика?
Мей изпитва отчаяна нужда да вярва, че детето им не е отвлечено от перверзник, от сексуален маниак. Тя е твърде мъничка за това, нали така?
— Освен развинтената крушка на сензора за движение — добавя. — Това очевидно е следа, че в къщата е имало чужд човек.
Нико вдига очи към нея:
— Те смятат, че ние сами сме развили крушката.
Тя отвръща на погледа му с широко отворени очи.
— Но това е абсурдно! Просто искат да ни превърнат в изкупителни жертви, защото не могат да я открият!
В гласа ѝ се долавя истерична нотка.
— Не сме ние. Поне това знаем със сигурност — казва Нико. — А след като човекът, който я е отвлякъл, го е направил толкова внимателно, поне на мен не ми прилича на сексуален маниак. Ако не за друго, следователят е прав за това, че всичко изглежда предварително планирано. Но ако някой я е отвлякъл за откуп, не трябваше ли вече да ни се обадят?
Той поглежда часовника на ръката си.
— Вече е почти три следобед. Няма я повече от дванадесет часа.
В гласа му се прокрадва паника.
Точно това си мисли и Мей. Към този момент със сигурност трябваше да им се обадят. Какво се случваше обичайно при отвличане? Когато беше задала този въпрос на следовател Расбак, той беше отговорил: „При отвличанията няма нищо обичайно. Всяко отвличане е само за себе си. Ако поискат откуп, това може да се случи в рамките на няколко часа или на няколко дни. Но в общия случай похитителите се опитват да не задържат жертвата по-дълго, отколкото им се налага. Колкото повече време минава, толкова повече се увеличават рисковете.“.
Полицаите са монтирали подслушвателно устройство на телефона им, за да запишат всеки евентуален разговор с похитител. Но до този момент не се е обадил никой, който да твърди подобно нещо за себе си.
— Трябва да е някой, който знае кои са родителите ти — казва Нико. — Може би е някой от техните познати.
— Много ти се иска да ги обвиниш за това, нали? — тросва се Мей.