Той не откъсва очи от нейните, докато дишането ѝ не се успокоява и тя не кимва в знак на съгласие.
Едва тогава Нико отпуска ръцете си от раменете ѝ.
— Трябва да се съсредоточим върху това да си върнем Кора. Това е единственото важно нещо в този момент. Ако успеем да си върнем Кора, ние самите ще излезем извън подозрение и полицията ще изчезне от живота ни. Трябва да си я върнем!
— Но как ще си я върнем? — пита Мей. — Струва ми се, че полицаите не правят нищо кой знае какво.
Тя отново е започнала да кърши ръце. За миг му се струва, че прилича на лейди Макбет от пиесата на Шекспир.
— Ще направим това, за което бях започнал да говоря преди — казва Нико. — Може би не подхождаме правилно, като предлагаме петдесет хиляди за информация на евентуални свидетели, които да ни се обадят. Ами ако никой не е видял нищо? Може би трябва да се обърнем директно към похитителя — да предложим голяма сума за откуп направо на похитителя, и да видим дали няма да се свърже с нас.
Мей се замисля за момент.
— Ако тя наистина е отвлечена за откуп, нямаше ли вече да ни го поискат?
— Не знам! Може би похитителят е изпаднал в паника. Което адски ме плаши, защото в такъв случай може просто да убие Кора и да се отърве от трупа!
Мей сяда обратно при него.
— Но как да започнем преговори с похитителя, ако той не ни се обажда? — тревожи се тя.
Нико вдига глава.
— През медиите.
Мей кимва, като мисли усилено.
— Колко пари трябва да предложим според теб, за да ни я върнат?
Нико отчаяно поклаща глава.
— Нямам представа. Но ако имаме само един шанс да го направим, трябва да го направим както трябва. Може би два-три милиона?
Мей дори не трепва, когато чува това.
— Родителите ми ще ги платят. Да им се обадим да се върнат тук заедно със следовател Расбак.
Расбак влетява в дневната на семейство Конти, призован от Нико по мобилния си телефон.
Нико и Мей стоят прави. По лицата им се чете, че току-що са плакали и изглеждат твърдо решени да направят нещо. Расбак за миг решава, че ще си признаят.
Заговаря Мей.
— Обадих се на родителите ми да дойдат тук. Двамата с Нико смятаме, че трябва да предложим пари директно на похитителя. Голяма сума. Дори да е отвлечена от сексуален маниак, ако му предложим достатъчно пари и му гарантираме, че няма да има съдебно преследване, може би ще ни я върне!
Погледът ѝ е отчаян. Нико стои наблизо и гледа жена си, а не следователя.
— Трябва да направим нещо — простенва жално тя. — Не можем просто да седим и да чакаме той да я убие!
В този момент пристига и доведеният баща на Мей, нахлувайки в дневната с изражението на човек, тръгнал да гаси пожар.
— Какво се е случило? — настоява да узнае той, като мести поглед от дъщеря си към следователя с разтревожено изражение. — Открихте ли я?
Алис, майката на Мей, го следва по петите.
— Не, татко — отговаря Мей. — Но имаме нужда от помощта ти.
Расбак не откъсва поглед от тях, Нико мълчи.
— Мислим, че трябва да предложим пари директно на похитителя — продължава Мей. — Някаква сериозна сума. Трябва да ни помогнеш, татко.
— Разбира се, Мей. Колко ви трябват?
— Как смятате? — пита Мей, като се обръща към следовател Расбак. — Колко пари ще са нужни според вас, за да мотивират някого да ни я предаде?
Расбак се замисля, преди да отговори. Ако наистина са невинни, желанието да предложат пари на похитителя на детето си е най-естественото нещо на света. А това семейство явно разполага с неограничени средства. Със сигурност си струва да се опита. Полицията не разполага с никакви следи. Родителите може би нямат нищо общо с изчезването. А времето изтича.
— Какво си мислехте вие за размера на сумата? — отговаря с въпрос Расбак.
— С Нико си говорихме за два-три милиона. А може би повече?
Мей поглежда към майка си и доведения си баща като малко дете, което иска да му подарят кученце и не очаква да му откажат.
Ричард поглежда към съпругата си, която кима в знак на съгласие.
— Ще ни трябва известно време, за да съберем такава сума, но да, миличка — естествено, че можем да го направим. Разбира се. Ще направим всичко за Кора — заявява Ричард. — И за теб, Мей.
— Благодаря ти, татко! — възкликва през сълзи Мей и силно прегръща доведения си баща.
После се обръща и прегръща майка си, а раменете ѝ се разтърсват от ридания.
В продължение на няколко мига Расбак си мисли единствено за това колко по-лесен е животът на богатите.
Ричард се обръща към своя зет. Очевидно е, че очаква големи благодарности и от Нико.