— Благодаря, Ричард — казва Нико, като едва не се задавя при тези думи.
Но всеки, който го гледа в този момент, би си помислил единствено това, че е в плен на емоциите си.
Девета глава
В крайна сметка се спират на сумата от три милиона долара. Това са много пари, но Ричард и Алис Уелс няма да фалират. Двамата имат още милиони долари. Могат да си го позволят. Тези пари не са нищо за тях, но са всичко за Мей и Нико, И за Кора, разбира се. А ако се стигне до преговори, те могат и да увеличат сумата. Трябва да си върнат момиченцето на всяка цена.
По-малко от двадесет и четири часа, след като съобщиха за изчезването на своето бебе, рано вечерта на първия ден, в който я няма, Мей и Нико отново се изправят пред репортерите. Не са се обръщали към медиите от седем часа на същата сутрин. Отново са съставили изявлението си на масичката в хола с помощта на следователя, а след това са излезли на верандата пред къщата, за да застанат пред медиите с предварително подготвено обръщение.
Този път Мей се е преоблякла в чисти дрехи. Взела е душ, измила си е косата и дори си е сложила малко грим. Изглежда така, все едно се опитва да не се предава. Нико също е взел душ, избръснал се е и е облякъл чисти дрехи.
Когато излизат на верандата си точно преди новинарските емисии в шест часа, светкавиците отново започват да проблясват, както преди. Интересът към случая е нараствал през целия ден. Нико изчаква шумотевицата да затихне, преди да се обърне към репортерите.
— Бих искал да направя още едно изявление — заговаря Нико със силен глас, но го прекъсват веднага още преди да започне.
— Как ще обясните грешката за дрехите на бебето? — пита го някой отдолу.
— Как може да направите такава грешка? — настоява да узнае друг глас.
Въпросите звучат агресивно, обвинително.
Нико се поколебава и поглежда към Расбак, преди да отговори, без да крие раздразнението си.
— Доколкото знам, полицията вече е направила изявление по този въпрос, но пак ще ви кажа. По-рано вечерта сложихме Кора да спи с розовото боди. Когато жена ми я е нахранила в единадесет вечерта, бебето е повърнало малко. Съпругата ми я е преоблякла с друго боди, ментовозелено на цвят, без да светва лампата, но в тревогата около отвличането просто бяхме забравили за това.
Гласът на Нико е студен, когато го казва.
Тълпата от репортери замълчава, за да смели тази информация. Мълчанието им е изпълнено с подозрение.
Нико решава да се възползва от него и започва да чете предварително подготвения текст:
— Двамата с Мей обичаме нашето бебе. Готови сме на всичко, за да си я върнем. Умоляваме онзи, който я е отвлякъл, да ни върне детето. Можем да предложим сумата от три милиона долара…
Тълпата отдолу ахва, когато чува това, и Нико ги изчаква, преди да продължи.
— Можем да предложим три милиона долара на онзи, при когото е бебето ни. Обръщам се директно към човека, при когото е Кора — обадете ни се и ще говорим за това. Знам, че сигурно ни гледате в този момент. Моля ви, свържете се с нас и ние ще намерим начин да си получите парите в замяна на това да ни върнете нашата дъщеря жива и здрава.
В този момент Нико вдига глава и заговаря направо на камерите:
— Обръщам се към човека, при когото е тя — обещавам ви, че няма да има съдебно преследване, искаме само да си я върнем.
Последните му думи не са подготвени предварително и следовател Расбак леко повдига дясната си вежда, когато ги чува.
— Това е всичко.
Светкавиците започват да проблясват яростно, когато Нико отпуска ръката си, в която държи листа с изявлението. Репортерите го заливат с въпроси, но той им обръща гръб и повежда Мей обратно в къщата. Расбак и Дженингс ги следват.
Расбак знае, че независимо от посланието на Нико похитителят — който или която и да е той или тя — няма да бъде освободен от съдебно преследване. Това решение не може да бъде взето от родителите. Без съмнение, похитителят също знае това. Идеята е парите да стигнат до човека, при когото е бебето, а бебето да бъде върнато невредимо, без някой да изпадне в паника и да направи нещо глупаво. След това Расбак ще има на разположение цял живот, за да открие похитителя. Отвличането няма срок на давност. Но е сериозно престъпление, така че ако нещата се объркат, изкушението за похитителя да убие жертвата и да се отърве от трупа, за да не го заловят, е твърде силно.
Когато влизат обратно в къщата, Расбак им казва:
— А сега ще чакаме.
Мей най-сетне се оставя да бъде убедена да се качи горе. Хапнала е супа и солени бисквити — общо взето, единственото, което е слагала в устата си през целия ден. През деня няколко пъти ѝ се наложи да изпомпва кърмата си, като всеки път се оттегляше в детската стая на горния етаж, за да го направи насаме. Но помпата не е толкова ефективна, колкото едно кърмаче, и тя вече чувства гърдите си напращели, подути, парещи и болезнено чувствителни.