Следователят веднага вижда, че тя е красива жена. На възраст между тридесет и тридесет и пет години, с дълга черна коса и големи сини очи. Фигурата ѝ е от онзи вид, който кара уличното движение да спре и привлича неприлични подсвирквания. Освен това тя е напълно наясно със собствената си привлекателност и прави така, че всички наоколо също да бъдат напълно наясно с нея. В момента е облечена с блуза с множество разкопчани копчета на деколтето, ленени панталони, които представят фигурата ѝ в особено ласкава светлина, и сандали на високи токчета. Гримът ѝ е перфектен, въпреки че някой е отвлякъл бебето на нейните гости, докато са били в дома ѝ късно предишната вечер. Но под перфектния грим ясно се вижда, че е уморена, все едно не е спала добре или изобщо не е спала.
— Открихте ли нещо? — пита ги Синтия Стилуел, след като ги е поканила да влязат.
Посочва им дневната, където всички сядат. Тя заема креслото и елегантно кръстосва краката си, така че да поклаща единия от тях, с перфектен яркочервен педикюр.
Расбак се усмихва извинително и отговаря:
— Нямам право да съобщавам подробности от разследването.
Докато гледа жената срещу себе си, той открива, че изглежда притеснена.
— Доколкото разбрах, вие се занимавате професионално с фотография? — пита Расбак.
— Да, точно така. Най-вече на свободна практика.
— Ужасно е как са отвлекли бебето — отбелязва Расбак. — Сигурно сте много разстроена.
— Не мога да спра да мисля за това. Имам предвид, че те бяха тук, когато се случи. Всички бяхме тук и се забавлявахме, без да подозираме нищо. Чувствам се отвратително.
Тя облизва устни.
— Можете ли да ми разкажете малко повече за миналата вечер? — пита Расбак. — Просто ми разкажете какво се случи със собствени думи.
— Добре — казва тя и дълбоко си поема дъх. — Бях организирала празненство за четиридесетия рожден ден на Греъм. Той искаше нещо по-дискретно. Затова поканих Нико и Мей на вечеря — понякога вечеряме заедно и сме добри приятели. Преди да се роди бебето, се виждахме много често с тях — сега не толкова.
— Вие ли предложихте да оставят бебето у дома си? — пита Расбак.
Лицето ѝ почервенява.
— Не знаех, че не могат да си намерят бавачка.
— Доколкото разбрах, те са намерили бавачка, но тя се е отказала от уговорката в последния момент.
Жената кимва.
— Точно така. Но аз никога нямаше да им кажа, че не могат да доведат бебето, ако не бяха извикали бавачка. После те се появиха с бебефона и казаха, че бавачката е отказала уговорката, но те ще включат бебефона в контакта и непрекъснато ще я наглеждат.
— Какво си помислихте за това?
— Какво съм си помислила?
Расбак кимва и продължава да очаква отговора.
— Нищо не си помислих. Аз нямам дете. Предположих, че знаят какво правят. Те изглеждаха така, сякаш няма проблеми. Аз бях твърде заета с приготвянето на вечерята, за да се замисля особено.
Тя помълчава, преди да добави:
— Честно казано, като се има предвид, че единият от двамата ставаше на всеки половин час, за да я наглежда, сигурно щеше да бъде по-удобно просто да я доведат.
Жената отново прави пауза и продължава:
— От друга страна, тя е доста капризно бебе.
— А Мей и Нико — казвате, че са излизали на всеки половин час, за да ходят да наглеждат бебето?
— О, да. Бяха непоклатими в това отношение. Перфектните родители.
— По колко време ги нямаше, когато ходеха да я наглеждат? — пита Расбак.
— Различно.
— Как така?
— Ами, когато ходеше Нико, се връщаше доста бързо. За пет минути или дори по-малко. Но Мей се бавеше повече. Спомням си, че в някакъв момент се пошегувах с Нико, че тя може би няма да се върне.
— Кога се случи това?
— Мисля, че беше около единадесет. Нямаше я дълго. Спомням си, че се чудех дали изобщо ще се върне, след като я нямаше толкова време. Когато дойде, я попитах дали всичко е наред. Тя отговори, че всичко е чудесно, просто е трябвало да нахрани бебето.
Тя решително кимва.
— Точно така, беше в единадесет, защото тя винаги храни бебето в единадесет, така че да може да спи без прекъсване до около пет сутринта.
Синтия изглежда неуверена, когато добавя:
— Когато се върна след храненето в единадесет, изглеждаше така, все едно е плакала.
— Плакала? Сигурна ли сте?
— Така ми се стори. Мисля, че след това си беше наплискала лицето с вода. Нико я изгледа доста остро, все едно се раздразни от това.