— Защо смятате, че се е раздразнил?
Синтия свива рамене.
— Мей понякога изпада в разни настроения. Според мен майчинството се е оказало по-трудно за нея, отколкото си е представяла. В последно време не е точно душата на компанията.
— Двамата с Нико разговаряха ли насаме след това?
— Какво имате предвид?
— Случваше ли се с вашия съпруг да отидете до кухнята и да ги оставите сами? Отидоха ли да седнат само те двамата в някой ъгъл, за да си поговорят?
— Не знам. Не мисля. Нико си говореше предимно с мен, защото беше ясно, че Мей не е в много добро настроение.
— Значи не си спомняте двамата да са разговаряли насаме през цялата вечер?
— Не, защо?
Расбак не отговаря на нейния въпрос.
— Опишете ми как премина остатъкът от вечерта, ако нямате нищо против.
— Седяхме предимно в дневната, защото има климатик. Говорехме най-вече Нико и аз. Мъжът ми е доста мълчалив. Двамата с Мей си приличат в това отношение. Разбират се.
— А вие с Нико разбирате ли се?
— Двамата с Нико сме по-екстровертни, без съмнение. Аз внасям живец в живота на моя съпруг, а Нико прави същото с Мей. Предполагам, че противоположностите се привличат.
Расбак замълчава и оставя тишината да изпълни стаята. След това пита:
— Когато Мей се върна от храненето в единадесет часа, освен че изглеждаше така, все едно може би е плакала, промени ли се настроението ѝ? Стори ли ви се различна?
— Не съм забелязала. Имам предвид, че тя и без това си беше мълчалива през цялата вечер. Изглеждаше уморена.
— Кой нагледа бебето следващия път?
Синтия се замисля, преди да отговори.
— Ами, Мей се върна около единадесет и половина, така си мисля, затова Нико не отиде. Тя ходеше на всеки точен час, а той отиваше половин час след нея — така се бяха уговорили. Така че Мей отиде пак в дванадесет, а след това Нико отиде в дванадесет и половина.
— Колко време я нямаше Мей, когато отиде да нагледа бебето в полунощ?
— О, не много, няколко минути.
— А след това Нико отиде в дванадесет и половина.
— Да.
— Къде бяхте вие, когато той излезе в дванадесет и половина?
— Бях в кухнята, за да поразчистя малко. Той се измъкна през задната врата, като ми каза, че ще отскочи да нагледа бебето и веднага ще се върне. И ми намигна.
— Намигна ли ви?
— Да. Беше пил доста. Всички бяхме пили.
— И колко време го нямаше?
— Не много, две или три минути. Може би пет.
— Къде бяхте вие, докато го нямаше?
— В кухнята.
— А в какво настроение беше той, когато се върна?
— Чудесно. Същото.
Тя се размърдва на мястото си и отново кръстосва крака.
— Продължете.
— Покани ме да излезем в задния двор, за да изпушим по една цигара.
— И какво се случи после?
— Той ми запали цигарата.
Расбак не казва нищо, докато я чака да продължи.
— После започна да ме гали по краката. Бях с рокля с цепка отстрани.
Тя изглежда така, сякаш се чувства неудобно.
— Според мен всичко това няма връзка със случая, вие как мислите? Какво общо може да има това с отвличането на бебето?
— Просто ни разкажете какво се случи.
— Той ме галеше по краката. После съвсем се разгорещи и ме дръпна в скута си. И ме целуна.
— Продължете — подканя я Расбак.
— Беше доста възбуден. И двамата малко се отнесохме. Беше тъмно, а ние бяхме пияни.
— Колко време продължи това? — пита Расбак.
— Не знам, няколко минути.
— Не се ли тревожехте, че вашият съпруг или Мей може да излязат и да видят как двамата с Нико се… прегръщате?
— Честно казано, според мен и двамата не разсъждавахме много трезво. Бяхме изпили доста.
— Във всеки случай никой не излезе и не ви видя.
— Не, в крайна сметка аз го отблъснах, но го направих мило. Не ми беше лесно, защото той много ми се беше нахвърлил. Беше доста настоятелен.
— Двамата с Нико имате ли извънбрачна връзка? — пита направо Расбак.
— Какво? Не. Нямаме извънбрачна връзка. Мислех си, че това е просто безобиден флирт. Той никога не ме е докосвал преди това. И двамата бяхме пили твърде много.
— Какво се случи, след като го отблъснахте?
— Оправихме се и се върнахме обратно вътре.
— По кое време се случи това?
— Беше почти един часът. Мей искаше да си тръгва. Не ѝ хареса това, че Нико беше излязъл с мен в задния двор. Тя е от ревнивите.
— Излизали ли сте в задния двор по-рано вечерта?
— Не. Защо?
— Питах се дали не сте имала възможност да забележите дали лампата на сензора за движение светваше по-рано, когато Нико влизаше в къщата?