Облекчение ѝ носеха единствено срещите с другите майки от групата — по три часа веднъж в седмицата, всяка сряда преди обяд. Но тя не се беше сближила достатъчно с нито една от тях, за да се срещат извън групата, и освен това сякаш останалите се справяха по-добре от нея. Всички изглеждаха искрено щастливи и по-компетентни по въпросите на майчинството, макар че и те бяха майки за пръв път.
И часът при доктор Лъмсден — веднъж в седмицата, в ранната вечер, когато Нико можеше да гледа Кора. Но сега тя не смее да излезе от вкъщи.
Единственото, което иска, е да върне времето с двадесет и четири часа назад. Тя поглежда светещия циферблат на будилника на нощното шкафче: 23:31. Преди двадесет и четири часа току-що беше оставила Кора в креватчето, за да се върне на празненството. Все още не се беше случило нищо; всичко беше наред. Само да можеше да върне часовника с двадесет и четири часа назад. Само да можеше да си върне детето, щеше да бъде толкова благодарна и толкова щастлива, че не вярваше някога отново да се предаде на депресията. Щеше да се радва на всяка минута със своето бебе. Никога нямаше да се оплаква.
Докато лежи в леглото си, Мей сключва тайна сделка с Господ, макар че не вярва в Бог, и ридае във възглавницата си.
В крайна сметка Мей потъва в сън. Но Нико продължава да лежи буден до нея още дълго време. Не може да спре мислите, които бръмчат в главата му. Защо още не се е обадил? Защо се бави толкова? Кога ще си върнат Кора?
Той поглежда към жена си, която спи с гръб към него, обърната на едната си страна. Минали са повече от тридесет и шест часа, откакто не е спала както трябва. Тя има нужда от сън, за да се справи. Той има нужда тя да се държи. Не бива да откача; Нико не мисли, че ще може да се справи и с това. И не бива да позволява на полицията да подозира нея или тях. Онова, което каза жена му за доктор Лъмсден, го разтревожи. Страхът в очите ѝ. Какво беше казала на психиатъра? Дали не беше споделила, че иска да направи нещо лошо на бебето? Не би трябвало. Но жените, които страдат от следродилна депресия, понякога си мислеха такива неща. Нико знаеше това, защото Мей му беше казала, макар и с неохота, че според нейния психиатър тя страда от следродилна депресия. Той се беше разровил в интернет и онова, което прочете, го разтревожи. Онова, което прочете, изобщо не го успокои.
Господи. Господи. Мамка му.
Служебният му компютър в офиса. Беше потърсил „следродилна депресия“ в търсачката. А след това беше отворил линковете, които водеха до описанията на случаите на следродилна психоза, и беше прочел всички онези ужасни истории за майки, които бяха убили бебетата си. Жената от Лондон, която беше задушила двете си деца. Жената от Щатите, която ги бе удавила във ваната. Мамка му, Господи. Ако полицаите проверят компютъра му в офиса, ще открият всичко това.
Нико започва да се поти, въпреки че не помръдва от леглото. Усеща се лепкав, лошо му е. Какво ще си помислят от полицията, ако открият това? Дали вече не си мислят, че Мей е убила Кора? Дали си мислят, че той е помогнал на жена си да прикрие следите? Ако проверят историята на търсачката му, дали ще решат, че още преди няколко седмици се е тревожил за поведението на Мей?
Той лежи в леглото с широко отворени очи. Дали трябва веднага да каже на полицията за това още преди да го открият сами? Не иска да изглежда така, все едно крие нещо. Те ще се запитат защо го е направил на работното си място, вместо да използва компютъра у дома.
Сърцето му вече бие учестено, докато се изправя от леглото. Отправя се надолу по стълбите в тъмното, като оставя Мей тихо да похърква в леглото зад гърба му. Следовател Расбак е на стола, който явно е ангажирал за себе си, и работи нещо на лаптопа си. Нико се чуди дали следователят изобщо някога спи. Пита се кога най-сетне ще си тръгне от техния дом. Двамата с Мей няма как да го изгонят, макар че и на двамата им се иска да го направят.
Расбак вдига очи към него, когато Нико влиза в стаята.
— Не мога да заспя — промърморва Нико.
Той сяда на дивана и се опитва да измисли откъде да започне. Усеща погледа на следователя върху себе си. Дали да му каже, или не? Дали вече са били в офиса му? Дали са проверили компютъра му? Дали са разбрали в какво плачевно състояние се намира неговият бизнес? Дали вече знаят, че има опасност да изгуби компанията си? Ако все още не са го разбрали, скоро ще разберат. Той знае, че те го подозират. Но финансовите затруднения не означават, че човек е престъпник.
— Бих искал да ви кажа нещо — започва притеснено Нико.
Расбак го гледа спокойно.