Нико вече се поти сериозно, като си представя как изглежда всичко това. Опитва се да се успокои. Опитва се да си каже, че за какъвто и да го смята следователят, няма причина да си мисли, че това може да има нещо общо с Кора.
— Тя целуна мен — настоява Нико.
Лицето му почервенява. Ясно вижда, че Расбак не вярва на нито една дума от това, което казва.
— Аз продължавах да протестирам и да ѝ повтарям, че не бива да го правим, но тя не искаше да слезе от скута ми. Успя да ми разкопчае ципа на панталона. Притеснявах се някой да не ни види.
— Вие сте пил много — отбелязва Расбак. — Доколко може да се разчита, че си спомняте всичко както трябва?
— Бях пиян, но не бях толкова пиян. Помня какво се случи. Не съм я свалял. Тя ме сваляше.
— Защо ѝ е да лъже? — пита го просто Расбак.
„Защо ѝ е да лъже?“ Нико си задава същия въпрос. Защо Синтия иска да го прецака така? Дали се е ядосала от това, че ѝ е отказал?
— Може би ми се сърди, че я отблъснах.
Следователят свива устни, без да откъсва поглед от него.
Нико отчаяно казва:
— Тя лъже!
— Е, един от двама ви със сигурност лъже — отговаря Расбак.
— Защо ми е да лъжа за такова нещо? — пита Нико, макар че това е глупаво. — Не можете да ме арестувате за това, че съм целунал друга жена.
— Не — съгласява се следователят.
Той изчаква няколко секунди, преди да попита:
— Двамата със Синтия имате ли извънбрачна връзка?
— Не! Нищо подобно. Аз обичам жена си. Не бих го направил, заклевам се.
Нико яростно поглежда следователя:
— Това ли казва Синтия? Казала ви е, че имаме извънбрачна връзка? Това са абсолютни глупости.
— Не, не е казала това.
Мей, която седи в тъмното в горния край на стълбите, чува всичко. Цялата изстива. Вече знае, че по времето, когато някой е отвлякъл и може би е убил тяхното дете, нейният съпруг е целувал и опипвал онази кучка от съседната къща. Не знае кой е започнал пръв — от онова, на което беше станала свидетел миналата вечер, би могъл да бъде който и да е от тях, или пък едновременно. И двамата бяха виновни. Тя се чувства предадена. Усещането е отвратително.
— Приключихме ли? — пита Нико.
— Да, естествено — отговаря следователят.
Мей бързо се изправя на крака на стълбите и се отправя, боса обратно към спалнята им. Тялото ѝ трепери. Тя си ляга в леглото и се преструва на заспала, но се страхува, че накъсаното ѝ дишане ще я издаде.
Нико влиза в спалнята с тежки стъпки. Отпуска се на леглото, като сяда на ръба с гръб към нея и се взира в стената. Мей леко отваря очи и гледа гърба му. Представя си как се е натискал със Синтия на стола в задния двор, докато тя е умирала от скука с Греъм в трапезарията. И докато той е бъркал в гащичките на Синтия, а Мей се е преструвала, че слуша какво ѝ говори Греъм, някой е отвличал Кора.
Тя никога повече няма да може да му има доверие. Никога. Обръща се на другата страна и издърпва завивките по-високо до брадичката си, докато сълзите тихо се стичат по лицето ѝ и се събират на локвичка около шията ѝ.
Синтия и Греъм са в спалнята си в съседната къща и разгорещено спорят. На голямото им легло стои отворен лаптоп.
— Не — отсича Греъм. — Трябва просто да се обърнем към полицията.
— И какво ще им кажем? — пита го Синтия. — Малко е късно за това, не мислиш ли? Те вече идваха тук и ме разпитваха, докато те нямаше.
— Не е толкова късно — възразява Греъм. — Ще им кажем, че сме имали охранителна камера в задния двор. Няма нужда да казваме нищо повече. Няма нужда да знаят защо сме я сложили там.
— Добре. И как точно ще обясним защо не сме споменавали за нея до този момент?
— Можем да кажем, че сме забравили.
Синтия избухва в смях, но в него няма нищо весело.
— Честно? Полицията претърси всеки сантиметър, защото е отвлечено бебе, а ние просто сме забравили, че имаме охранителна камера, която снима задния ни двор.
Тя става от леглото и започва да кръстосва стаята.
— Никога няма да ни повярват.
— Защо не? Можем да им кажем, че никога не я проверяваме, или че сме си мислели, че е повредена, или че батерията е била изтощена. Можем да кажем, че сме си мислели, че не работи, но не сме я махнали, за да ни служи като застраховка.
— Като застраховка… за да плаши евентуални крадци? При положение че е толкова добре прикрита, та дори полицаите не я забелязаха?