Тя го поглежда раздразнено и промърморва:
— Ти с твоите шибани камери.
— Ти също обичаш да гледаш записите — изтъква Греъм.
Синтия не възразява. Да, тя също обича да гледа записите. Обича да се гледа как прави секс с други мъже. Харесва ѝ как нейният съпруг се възбужда, когато я вижда с друг. А още повече ѝ харесва, че това ѝ дава позволение да флиртува и да прави секс с чужди мъже. По-привлекателни и интересни от нейния съпруг. В последно време той не може да получи ерекция, освен като гледа на запис как тя прави секс с някой друг. Това е предварителната им любовна игра. Но тя не успя да стигне далеч с Нико предишната вечер. Греъм се беше надявал, че ще направи една хубава свирка на Нико или пък той ще ѝ вдигне полата и ще я чука отзад. Синтия знаеше точно накъде е насочена камерата, така че да застава под най-добрия ъгъл.
Задачата на Греъм през това време беше да занимава съпругата. Това винаги беше неговата задача. Беше му досадно да се занимава с това, но си струваше.
Но сега и двамата имаха проблем.
Дванадесета глава
Неделя следобед. Няма никакви нови следи. Похитителят не се е обаждал.
Мей се приближава до панорамния прозорец на дневната. Завесите са спуснати, така че да не се вижда отвън, светлината в стаята е приглушена. Тя застава отстрани и леко повдига завесата, за да надникне навън. Пред къщата има много репортери.
Тя живее в аквариум и всички почукват по стъклото.
Вече има признаци, че Мей и Нико няма да се окажат любимците на публиката, както се надяваха медиите. Двамата не ги допускат в живота си; те очевидно гледат на репортерите като на нашественици, на необходимо зло. Освен това камерата не ги обича особено, въпреки че Нико е хубав мъж, а Мей доскоро също е била симпатична. Но да бъдеш хубав, не е достатъчно, човек трябва да има и чар или поне да излъчва топлина. А точно в момента Нико няма никакъв чар. Прилича на призрак, натрошен на малки парчета. И двамата изглеждат виновни, измъчвани от срам. Нико се държи студено, когато се обръща към медиите; Мей не е казала нито дума. Те не се държат добре с журналистите и журналистите на свой ред не се държат добре с тях. Мей си дава сметка, че това сигурно е тактическа грешка, от която може би ще страдат някой ден.
Проблемът е в това, че те не са били у дома. Вече е излязло наяве, че са били на гости у съседите, когато някой е отвлякъл Кора от креватчето. Ако спяха дълбоко в собствената си къща, докато отвличаха дъщеря им от нейната стая, щеше да има много повече симпатия както от страна на пресата, така и на обществеността. Фактът, че са били на празненство в съседната къща, ги беше белязал. Освен това, естествено, информацията за следродилната ѝ депресия също беше излязла наяве. Мей не знае как се е случило това. Тя със сигурност не го е казвала на журналистите. Подозира, че източникът на информацията за това, че са оставили бебето само вкъщи, е била Синтия — но не знае откъде са разбрали за следродилната депресия. Със сигурност не е възможно полицията да е позволила информацията от нейното медицинско досие да изтече. Тя ги беше попитала и те бяха потвърдили, че не е от тях. Но Мей няма доверие на полицията. Който и да беше виновен за изтичането, информацията беше навредила допълнително на имиджа ѝ пред обществеността, медиите, нейните родители и приятели, всички. Беше опозорена публично.
Сега Мей се взира не в репортерите и техните микробуси, а във все по-високата купчина от плюшени играчки и други разноцветни подаръци, които се събират в долния край на моравата пред тяхната къща. Виждат се букети от повехнали цветя и играчки във всякакви цветове и размери — тя различава плюшени мечета и дори един възголям жираф — за които са закачени бележки и картички. Цяла планина от клишета.
Такава демонстрация на подкрепа. И на омраза. Те вече не могат да излязат от къщата си.
По-рано през деня Нико излезе и напълни ръцете си с плюшени играчки и картички, за да ѝ ги донесе с намерението да я разведри и да ѝ вдъхне надежда. Това беше грешка, която няма да повтори. Толкова много от посланията бяха изпълнени с омраза.
„Това е за Кора, чудовища такива. Сигурно сте я убили вие самите.“
„Наблюдаваме ви, детеубийци!“
„Надявам се да горите в ада за това, че сте убили бебето си!“
„На небето вече има още един ангел. Но не заради вас.“
„Няма да ви се размине. Почивай в мир, бебе Кора.“
В девет часа сутринта в понеделник, приблизително петдесет и шест часа, след като беше установено изчезването на бебето, следовател Расбак се обръща към Нико и Мей с молба да се явят на официален разпит в полицейското управление.