Мей видимо се свива на мястото си. Перспективата да премине през обсадата на репортерите пред входната врата, за да отиде в полицейското управление и да бъде подложена на разпит за изчезналото си бебе, изглежда достатъчна да я довърши. Тялото ѝ омеква като на парцалена кукла.
Следовател Расбак се опитва да я успокои.
— Не сте арестувани. Просто бихме искали да получим официални показания от всеки от вас двамата и да ви зададем още няколко въпроса.
— Защо не можете да го направите тук? — пита го тя. — Както правехте досега.
— Защо трябва да ходим в управлението? — обажда се на свой ред Нико.
Нико прилича на призрак — с изпито лице и тъмни кръгове под очите. Кожата на лицето му сякаш виси от черепа. Само за два дни, събота и неделя, се е състарил с години.
— Това е обичайната процедура — отговаря Расбак.
После предлага:
— Искате ли малко да се освежите преди това?
Мей свива рамене, няма значение.
Нико не реагира по никакъв начин, а просто гледа в краката си.
— Добре тогава, да тръгваме — казва Расбак и ги повежда навън.
Когато следователят отваря входната врата, пред къщата настъпва вълнение. Репортерите се изсипват на алеята и светкавиците започват да проблясват.
— Арестувани ли са? — подвиква някой.
Расбак не отговаря на въпросите и запазва каменно мълчание, докато превежда Нико и Мей през тълпата от репортери до полицейската патрулна кола, паркирана пред къщата. Отваря им задната врата, Мей се качва първа и се промушва в дъното. Нико се качва след нея. Никой не казва нищо, освен репортерите, които продължават да ги преследват с въпросите си. Расбак се качва на мястото до шофьора и колата потегля. Репортерите тичат по улицата след тях и ги снимат.
Мей се взира навън през прозореца към репортерите, които ги преследват, и започва да трепери. Нико гледа през другия прозорец и мълчи. Опитва се да я хване за ръката, но тя се отдръпва.
Когато пристигат в полицейското управление, патрулката спира пред главния вход и Расбак ги повежда навътре. Тук няма репортери — никой не ги е предупредил, че Нико и Мей ще бъдат привикани на разпит.
Те влизат в управлението и униформеният полицай на входа заинтригувано вдига поглед към тях. Расбак предава Мей на една полицейска служителка.
— Заведете я в трета стая за разпит — нарежда ѝ следователят.
Нико и Мей се споглеждат шокирани.
— Вие ще дойдете с мен — обръща се Расбак към Нико.
За пръв път ги разделят един от друг.
— Почакайте. Искам да бъда с Нико. Не може ли да бъдем заедно? Защо ни разделяте? — пита Мей, очевидно съкрушена от това.
Нико я поглежда:
— Няма страшно, Мей. Не се тревожи. Всичко ще бъде наред. Не сме направили нищо лошо. Те само искат да ни зададат няколко въпроса, а след това ще ни пуснат да си вървим, нали така?
Последните думи на Нико са отправени към Расбак, с намек за войнственост.
— Точно така — потвърждава следователят. — Както вече ви казах, не сте арестувани. Дойдохте тук по собствено желание. Можете да си тръгнете, когато поискате.
Нико проследява с поглед Мей, докато се отдалечава по коридора заедно с полицейската служителка. Тя се обръща и го поглежда. Изглежда ужасена.
Расбак отвежда Нико в една стая в дъното на коридора. В нея има метална маса със стол от едната страна и два стола от другата — за полицейските служители, които водят разпита. Ще го разпитват за изчезването на собственото му дете. Той е притеснен. През последните три дни почти не е спал. Не може да си има доверие, че ще се изразява логично и ще разсъждава както трябва. Повтаря си да говори бавно и да мисли, преди да каже нещо.
Следовател Расбак е облечен с чист костюм, чиста риза и вратовръзка. Освен това е гладко избръснат и изглежда отпочинал. Нико носи старите джинси и измачканата тениска, която дръпна от чекмеджето тази сутрин. Не знаеше, че ще го водят в полицейското управление. Сега си дава сметка, че трябваше да се възползва от предложението на следователя да се освежи малко. Трябваше да вземе душ, да се избръсне, да облече чисти дрехи. Щеше да се почувства по-добре, постегнат. Щеше да може да се съсредоточи. Сега е в неизгодна позиция. Освен това щеше да изглежда по-добре и по-малко да прилича на престъпник на записа от този разпит; току-що е осъзнал, че вероятно ще го заснемат с камера.
Нико сяда и притеснено гледа двамата полицейски служители, които седят от другата страна на масата срещу него. Тук е различно от собствения му дом. Тук е страшно. Той усеща как контролът върху ситуацията се измества по-далеч от него самия.