— Ако нямате нищо против, ще запишем този разпит — казва Расбак. — Помещението е оборудвано с видеокамера.
Той посочва към камерата, монтирана точно под тавана и насочена към тях на масата.
Нико няма представа дали наистина има избор по този въпрос. Поколебава се за част от секундата, после отговаря:
— Да, добре, няма проблеми.
— Искате ли кафе? — предлага му Расбак.
— Да, разбира се, благодаря — отговаря Нико, като се опитва да създаде впечатление, че не се чувства напрегнат.
Расбак и другият полицай отиват да донесат кафе, като оставят Нико сам да се тревожи за положението си. Не може да спре да мисли за камерата.
Когато двамата полицаи се връщат, Расбак оставя картонената чаша с кафе за Нико на масата пред него. Нико забелязва, че му е донесъл две пакетчета захар и едно сметана — значи е запомнил как го пие Нико. Докато разбърква кафето си, ръцете на Нико треперят. Всички го забелязват.
— Кажете името си, моля, както и днешната дата — започва Расбак.
Следователят го превежда през поредица от ясно формулирани въпроси, които очертават версията на Нико за събитията от нощта на отвличането. Това е преразказ, в който няма нищо ново. Нико усеща как се отпуска все повече с напредването на разпита. Най-сетне започва да си мисли, че приключват и всеки момент ще го пуснат да си върви. Облекчението му е осезаемо, макар че внимава да не го издаде. Вече има възможност и да се запита как ли вървят нещата в другата стая, при Мей.
— Добре, благодаря ви — казва Расбак, когато са взели показанията му. — А сега, ако нямате нищо против, имам още само няколко въпроса.
Нико, който е понечил да стане от металния си стол, сяда обратно на мястото си.
— Разкажете ни за вашата компания „Софтуерен дизайн Конти“.
— Защо? — пита Нико. — Какво общо има моята компания с всичко това?
Той поглежда Расбак, като се опитва да скрие притеснението си. Но знае какво имат предвид. Вече са го проверили — естествено, че са го проверили.
— Основал сте вашата компания преди около пет години? — подсказва му Расбак.
— Да — отговаря Нико. — Имам дипломи по бизнес и програмиране. Винаги съм искал да започна самостоятелен бизнес. Видях възможност за развитие в софтуерния дизайн — по-точно в създаването на потребителски системи за медицински софтуер. Имаме няколко ключови добри клиенти. Компанията разполага с малък екип от специалисти по програмиране, като всички работят дистанционно. Работата ни се състои най-вече в посещения на клиентите намясто. Самият аз имам офис, защото не работя толкова ефективно от дома. Компанията ни се оказа доста успешна.
— Да, постигнали сте много — съгласява се Расбак. — Впечатляващо. Сигурно не ви е било лесно. Скъпо ли излиза? Да се основе такава компания?
— За да започнете бизнес, ви трябва капитал, разбира се. Има си разходи. Оборудване, персонал, наем на офиси. В началото, преди бизнесът да започне да връща печалба, ви трябват пари, за да оцелеете.
— И откъде дойде този капитал за вашия бизнес? — пита следователят.
Нико го поглежда раздразнен.
— Не знам защо това има значение за вас, но получих заем от родителите на Мей.
— Разбирам.
— Какво разбирате? — пита го остро Нико.
Не е спал достатъчно. Трябва да запази спокойствие. Не бива да се оставя да го провокират. Расбак сигурно го прави само за да го ядоса, така че да се обърка и да се препъне в някой въпрос.
— Не исках да кажа нищо повече от това, което казах — отговаря меко следователят. — Колко пари получихте назаем от родителите на съпругата си?
— Питате ли ме или вече го знаете? — казва Нико.
— Не знам. Питам ви.
— Петстотин хиляди — отговаря Нико.
— Това са много пари.
— Така е — съгласява се Нико.
Расбак се опитва да го улови на въдицата си. Нико не бива да се хваща на примамката.
— Значи бизнесът ви е успешен, така ли?
— Общо взето. Някои години са добри, други — не толкова.
— А тази година? Бихте ли казал, че е добра година или не е толкова добра година?
— Поне засега е доста шибана година, ако ме питате — отговаря Нико.
— Съжалявам да го чуя — казва Расбак и не добавя нищо повече.
Най-сетне Нико продължава:
— Имахме някои затруднения. Но аз не се съмнявам, че нещата ще си дойдат по местата. В бизнеса има върхове и спадове. Човек не може просто да се откаже само защото е имал лоша година. Трябва да стисне зъби и да продължи.
— Как бихте описал отношенията си с родителите на вашата съпруга?