Тя изправя гръб на стола си и поглежда следователя в очите:
— Може би трябва да се информирате малко по-добре за следродилната депресия, господин следовател. Следродилната депресия се различава от следродилната психоза. Аз очевидно не страдам от психоза, господин следовател.
— Права сте — казва Расбак.
Той помълчава малко, преди да попита:
— Бихте ли описала вашия брак като щастлив?
— Да — отговаря Мей. — Имаме някои проблеми, както повечето двойки, но работим върху тях.
— Какви проблеми?
— Това наистина ли е важно? Как ви помага да откриете Кора?
Следовател Расбак отговаря:
— По случая с изчезването на Кора работят над една дузина следователи. Правим всичко по силите си, за да я открием.
След това добавя:
— Моята задача е да разбера нещата отвътре. Да науча колкото мога повече от вас — може би там се крие нещо, което ще ни помогне.
Тя се свлича обратно на стола си, обезкуражена:
— Не виждам как.
— Какви проблеми има във вашия брак? Финансови? Това е голям проблем за повечето двойки.
— Не — отговаря Мей уморено. — Не се караме за пари. Единственото нещо, за което се караме, са моите родители.
— Вашите родители?
— Те не се харесват помежду си, моите родители и Нико. Родителите ми никога не са одобрявали Нико. Според тях той не е достатъчно добър за мен. Но той е. Той е перфектен за мен. Те не могат да видят нищо добро в него, защото не искат. Просто са си такива. Никога не са харесвали някого, с когото съм излизала. Никой никога не е бил достатъчно добър. Но Нико мразят особено много, защото се влюбих и се омъжих за него.
— Със сигурност не стигат дотам да го мразят — казва Расбак.
— Понякога изглежда точно така — отговаря Мей. — Те обичат да контролират всичко. Опитват се да контролират мен, както и него. В началото ни дадоха пари и сега си мислят, че ни притежават.
— Дадоха ви пари?
— За къщата.
— Имате предвид като подарък?
— Да, за да можем да си купим къща. Ние не можехме да си позволим да си купим къща без чужда помощ. Къщите са много скъпи.
— Разбирам.
— Но Нико не обича да се чувства длъжен пред тях. Ако беше станало така, както искаше той, щеше да се справи сам. Позволи им да ни помогнат само заради мен. Той нямаше да има нищо против да започнем живота си в някой скапан малък апартамент. Понякога си мисля, че сбърках. Може би и ние трябваше да започнем живота си в някой скапан малък апартамент, както повечето двойки. Може би още щяхме да живеем в него, но щяхме да сме по-щастливи.
Тя помълчава, преди да добави:
— Родителите ми съдят хората много сурово. И е доста трудно да им се угоди.
Тя се разплаква.
— А сега си мислят, че е виновен за изчезването на Кора, защото той предложи да я оставим сама вкъщи. И няма да спрат да ме тормозят заради това.
Расбак побутва кутията със салфетки на масата, така че Мей да може да я достигне с ръка. Тя си взима една.
— А и какво мога да им кажа? Опитвам се да го защитавам пред тях, но наистина той предложи да я оставим вкъщи. На мен това не ми харесваше. Още не мога да повярвам, че се съгласих. Никога няма да си го простя.
— Кажете ми, Мей — пита следовател Расбак. — Какво се е случило с Кора според вас самата?
— Не знам. Непрекъснато мисля и мисля за това. Надявах се, че някой я е отвлякъл, за да получи откуп, защото родителите ми са богати, но все още никой не се е свързал с нас, така че губя тази надежда. Поне така ми казваше Нико отначало. Но и той вече губи надежда.
Тя вдига очи с измъчено изражение.
— Ами ако вече е мъртва? Ами ако бебето ми вече е мъртво?
Тя се предава на сълзите и започва да хлипа.
— Ами ако никога не я открием?
Четиринадесета глава
Расбак е проверил компютъра на Нико в офиса му. Нищо чудно, че Нико се притесняваше за това. Беше разбираемо, че човек в неговото положение е потърсил информация за следродилната депресия, но историята в търсачката показваше, че той бе стигнал доста далеч в проучването на следродилната психоза. Беше прочел за Андреа Йейтс, осъдена за това, че е удавила петте си деца във ваната в щата Тексас, която беше свидетелствала, че Сатаната ѝ е наредил да ги убие. Беше прочел за Сюзън Смит, майката от щата Южна Каролина, убила децата си, като бе вкарала колата си в едно езеро. Беше чел за други жени, които бяха удавили или наръгали собствените си деца, бяха ги задушили с възглавница или удушили с голи ръце. А според следователя това означаваше едно от две неща: или Нико наистина се страхуваше, че съпругата му може да развие психоза, или се интересуваше от тази информация по някаква друга причина. На Расбак му хрумва мисълта, че Нико може би подготвя по-голям капан за жена си. Може би бебето е косвена жертва. Дали просто не иска да се отърве от нея?