Но това не е водещата му хипотеза. Както изтъкна Мей, тя не страда от психоза. Всички онези жени, които са убили бебетата си, очевидно са се измъчвали от тежка форма на психоза. Ако наистина тя беше убила бебето, сигурно беше станало случайно.
Не, той смята, че Нико е организирал отвличането, за да се сдобие с парите от откупа, от които има толкова голяма нужда.
Все още не са намерили обяснение за колата. Никой не се е обадил, за да потвърди, че е шофирал по тази алея в 00:35 часа в нощта на отвличането. Полицията се е обърнала за помощ към обществеността по въпроса за мистериозната кола. Ако някой местен невинно си беше карал по алеята във въпросния час, като се има предвид колко интензивно се отразяваше случаят във вестниците и по телевизията, най-вероятно вече щеше да е разбрал за това и да се е обадил в полицията. Значи шофьорът на колата или живееше като отшелник, или беше съучастник в престъплението. Следователят е убеден, че именно тази кола е отнесла бебето. По случая работят всички налични служители на закона.
Расбак смята, че детето или е било случайно убито от родителите, а тялото е било отнесено от съучастник, или става дума за инсценирано отвличане и Нико е предал бебето на съучастник, който се е стреснал и не е направил необходимото, за да получи парите от откупа. Ако е така, съпругата или е замесена в това, или не. Расбак мисли, че не е. Ако това, което подозира, е вярно, Нико би трябвало да се намира в състояние на психическа криза. Ситуацията е патова. Няма никакво развитие.
Но въпросът за бавачката го тревожи. Дали Нико щеше да организира инсценирано отвличане, ако в къщата имаше бавачка?
Расбак не вижда смисъл в това някой полицейски служител непрекъснато да стои при семейство Конти и да очаква обаждането с искане за откуп, което може би никога нямаше да дойде. Затова взима стратегическо решение. Ще направи така, че полицията да освободи къщата, за да види какво ще се случи, когато двойката остане насаме. Ако наистина нещо се е объркало, за да разбере какво е то, ще трябва да направи крачка назад, така че да остави на Нико достатъчно възможности да се препъне.
А бебето? Расбак се пита знае ли самият Нико дали изчезналото дете все още е живо. Почти му съчувства за това. Но само почти.
Вече е вторник сутринта — четвъртият ден от изчезването на Кора. Полицията отдавна е приключила с претърсването на всеки квадратен сантиметър от къщата. Сега си тръгва и последният полицейски служител. Мей не може да повярва, че ще ги оставят сами.
— Ами ако похитителят се обади? — настоява невярващо тя.
Нико не казва нищо. Изглежда очевидно, че похитителят няма да се обади.
Расбак отговаря:
— Може би, ако ние се изнесем от къщата, похитителят ще се отпусне малко и ще се свърже с вас.
Той се обръща към Нико:
— Ако се обади, запазете спокойствие, опитайте се да получите точни инструкции и го накарайте да говори по-дълго. Колкото повече ви разкрие, толкова по-добре. Твърде малко вероятно е да успеем да проследим откъде идва обаждането; в днешно време всички използват мобилни телефони с предплатени карти, които не могат да бъдат проследени. Работата ни стана много по-трудна.
С тези думи Расбак си тръгна. Нико, поне за себе си, нямаше нищо против.
Сега Мей и Нико са сами в къщата. Репортерите на улицата също са намалели. По случая няма развитие и медиите нямат какво толкова да отразяват — така че започват да губят интерес. Купчината от повехнали цветя и плюшени мечета също е спряла да расте. Но нещата съвсем не са се върнали в обичайното си русло. Това никога няма да се случи. Бебето им все така е изчезнало.
И полицията вярва, че виновните са те.
Мей и Нико са сравнили помежду си какво им се е случило в полицейското управление предишния ден. Тя смята, че според полицията е убила бебето, а той е покрил това, за да я защити. Нико се опитва да я успокои, но няма какво толкова да ѝ каже. Какво би могъл да каже? „Или е това, или си мислят, че аз съм я взел и съм инсценирал отвличане, за да получа парите от откупа.“ Той не иска тя да разбере в колко тежко финансово състояние се намират в действителност. Затова не казва нищо.
Нико се качва на горния етаж, за да си легне. Чувства се изтощен. Не е спал както трябва от няколко дни насам. Изглежда толкова измъчен и разстроен, че Мей едва издържа да го погледне. Тя се заема да оправи малко у дома, като все пак изпитва известно облекчение от факта, че полицията ги е оставила на мира. Чистенето ѝ помага да се успокои. Дава ѝ усещане за контрол. Казва си, че ще подреди къщата и ще оправи всичко, така че да изглежда нормално, когато Кора се върне у дома. Може би похитителят не е имал кураж да им се обади, докато полицията е в къщата, а сега, когато си тръгнаха, ще се свърже с тях. На това се надява. Това е единствената надежда, която ѝ е останала. Защото в противен случай трябва да приеме, че никога повече няма да види детето си.