Петнадесета глава
Мей изпищява.
Нико чува писъка и се втурва от спалнята надолу по стълбите. Вижда я застанала до входната врата, пред купчината неотворени писма, да държи отворения плик. Вижда ментовозеленото боди, което стърчи от него.
Тя се обръща към Нико с пребледняло лице.
— Току-що се получи по пощата — казва му тя с треперещ глас.
Нико я доближава, като почти не смее да се надява. Тя му подава плика. Двамата го гледат заедно. Ами ако някой си е направил лоша шега? Ами ако някой е решил, че ще бъде много смешно да изпрати едно ментовозелено боди на ужасните родители, които са оставили бебето си вкъщи само?
Нико взима плика от Мей и внимателно го отваря докрай. Изважда бодито от него. Изглежда точно като тяхното. Той го обръща. Петното си е отпред.
— Господи — ахва Мей и избухва в сълзи, вдигнала ръце към лицето си.
— Нейното е — прошепва Нико с прегракнал глас. — На Кора.
Мей кимва, но не успява да каже нищо.
В бодито е загърната бележка, сгъната на две. Бележката е отпечатана с дребен шрифт.
„Бебето е добре. Откупът е пет милиона долара. НЕ КАЗВАЙТЕ на полицията. Бащата на бебето трябва да дойде сам. Четвъртък, в два следобед. Ако има полиция, никога няма да я видите повече.“
В долния край на бележката има подробна карта.
— Ще си я върнем, Мей! — извиква Нико. — Ще си я върнем!
Мей се чувства така, все едно всеки момент ще припадне. След всичко, което са преживели, това ѝ се струва твърде хубаво, за да е истина. Тя взима бодито от ръцете му, вдига го към лицето си и си поема дъх. Усеща миризмата на своето момиченце. Усеща нейната миризма. Чувството е твърде силно, за да го понесе. Тя отново си поема дъх и коленете ѝ омекват.
— Ще направим точно така, както пише — казва Нико.
— Не трябва ли да известим полицията?
— Не! В бележката пише да не казваме на полицията. Не можем да рискуваме да объркаме нещо. Не разбираш ли? Прекалено рисковано е да замесваме полицията. Ако похитителят си помисли, че може да го хванат, може просто да убие Кора и да се отърве от нея. Трябва да го направим така, както иска. Без да намесваме полицията.
Мей кимва. Чувства се притеснена, че ще трябва да се справят сами. Но Нико има право. Какво са направили от полицията за тях досега? Нищо. Единственото, което правят, е да ги подозират. Не са открили никакви следи. Полицията не е на тяхна страна. Ще трябва да си върнат Кора сами.
— Пет милиона — казва напрегнато Нико.
Той вдига очи към нея, обзет от внезапна тревога.
— Мислиш ли, че твоите родители ще се съгласят на пет милиона?
— Налага се. Защо да не се съгласят? Те разполагат с толкова пари в брой или поне могат да ги намерят. Това не би трябвало да бъде проблем.
— Нямаме много време. Два дни — казва Нико. — Трябва да се обадим на родителите ти. Те трябва да започнат да събират парите.
— Аз ще им се обадя.
Тя се отправя към телефона в кухнята.
— Мей! От самото начало им кажи, че не бива да замесваме полицията. Никой не бива да научава за това.
Тя кимва и се заема да набере номера. Ръцете ѝ треперят.
Двамата, Мей и Нико, седят един до друг на дивана в дневната. Майката на Мей е седнала на ръба на креслото, а бащата ѝ кръстосва дневната между панорамния прозорец и дивана, докато всички останали го гледат.
— Сигурни ли сте, че това е нейната дреха? — пита за пореден път, като спира насред крачката си.
— Да — отговаря остро Мей. — Защо не ми вярваш?
— Просто искам да съм сигурен. Пет милиона долара са доста пари — казва той сприхаво. — Трябва да сме сигурни, че наистина си имаме работа с човека, при когото е Кора. Случаят беше отразен във всички вестници. Някой може да се опита да се възползва.
— Това е бодито на Кора — настоява Нико. — Познаваме го по петното отпред.
— Можете ли да ни намерите парите или не? — пита рязко Мей.
Тя тревожно поглежда към майка си. Точно когато отново започна да се надява на нещо, всичко може да се провали поради липса на средства. Как е възможно това? Как е възможно да ѝ го причинява собственият ѝ баща?
— Не съм казал, че няма да намерим парите — отговаря доведеният ѝ баща. — Казах, че може да не е лесно. Но ако трябва да преместя планини, ще преместя планини.
Нико гледа своя тъст, като се опитва да не издава неодобрението си. Всички знаят, че повечето пари са на майка ѝ, но той настоява да се държи така, все едно са негови. Какъв задник.
— Два дни не е много време, за да се събере такава сума. Ще се наложи да продадем някои инвестиции, за да получим пари в брой.