— Това не е проблем — казва твърдо майката на Мей, като поглежда съпруга си.
— Можете ли да го направите дискретно, без никой да разбере? — пита Нико.
Ричард Уелс шумно въздъхва, потънал в мисли.
— Ще говорим с нашия адвокат, за да видим как да го организираме. Ще го измислим.
— Благодаря ти, татко! — възкликва Мей.
После се обръща към майка си:
— Благодаря ти, мамо.
— Как точно ще стане? — пита Ричард.
Нико отговаря:
— Ще изпълним инструкциите точно така, както са написани. Според тях трябва да отида само аз. Ако похитителят види някой друг, може да се откаже.
— Може би и аз трябва да дойда с теб, за да не объркаш нещо — предлага доведеният баща на Мей.
Нико го поглежда с открита злоба:
— Не.
Двамата яростно се взират един в друг.
— Аз съм човекът с големия портфейл — казва бащата на Мей.
— Тате, моля те — намесва се тя.
Ужасена е от мисълта, че баща ѝ може да провали всичко. Тревожно поглежда към майка си.
— Нямаме никакво доказателство, че Кора изобщо е жива — продължава Ричард. — Всичко това може да е номер.
— Ако Кора не е там, няма да оставям парите — казва Нико.
— Това не ми харесва — отвръща Ричард. — По-добре да кажем на полицията.
— Не! — настоява Нико.
Двамата отново се взират яростно един в друг. Ричард пръв отклонява поглед.
— И все пак, не ми харесва — казва той.
— Какъв друг избор имаме? — обажда се Мей с глас, изтънял от напрежение.
— Ще направим точно това, което пише в бележката — заявява твърдо майката на Мей, като хвърля остър поглед на съпруга си.
Бащата на Мей я поглежда и казва:
— Съжалявам, Мей. Права си. Нямаме друг избор. Най-добре да се заемаме със задачата да съберем парите.
Нико гледа как тъстът и тъщата му се качват в новия си мерцедес и се отдалечават. През последните няколко дни, откакто започна всичко това, е отслабнал с няколко килограма от напрежение. Джинсите му висят.
Беше ужасяващ миг — онзи момент, в който Ричард заяви, че не е сигурен дали ще успеят да намерят парите. Но той само се преструваше, за да си придаде важност. Просто искаше да се увери, че всички са разбрали колко е страхотен и ще намери парите. Трябваше да се увери, че всички оценяват колко е важен. Държеше да ги накара да му се молят. Да му се молят на колене за живота на единственото му внуче. Какъв задник. Той наистина не разбираше защо Алис не му възразява по-твърдо. Всъщност тя беше човекът с големия портфейл.
— Бях сигурна, че ще го направят заради нас — казва Мей, като се доближава до него.
Как така винаги успява да каже грешното нещо? Поне когато става дума за нейните родители. Как е възможно да не вижда какво представлява доведеният ѝ баща? Не вижда ли как ги манипулира? Но Нико не отговаря нищо.
— Всичко ще се оправи — продължава Мей и хваща Нико за ръката. — Ще си я върнем. И тогава всички ще видят, че ние сме били жертвите.
Тя стисва ръката му и добавя:
— И ще накараме полицията да ни се извини.
— Доведеният ти баща никога няма да ни остави да забравим, че те са ни измъкнали от това.
— Той няма да го приеме така! Ще гледа на себе си като спасител на Кора, сигурна съм! Няма да им дължим нищо.
Жена му може да бъде толкова наивна. Нико стисва ръката ѝ за кратко.
— Защо не се опиташ да легнеш и да си починеш? Аз ще изляза за малко.
— Съмнявам се, че ще успея да заспя, но ще опитам. Къде отиваш?
— Ще отскоча до офиса, за да проверя как са нещата. Не съм ходил там, откакто започна всичко това.
— Добре.
Мей се обръща и Нико я проследява с поглед, докато се качва по стълбите. После взима ключовете от колата си от купата на помощната масичка във фоайето и излиза.
Мей се качва на горния етаж с намерението да си легне. Но не може да си намери място — едва смее да се надява, че скоро ще си върне детето. В същото време изпитва страх, че всичко може да се обърка по някакъв ужасяващ начин. Както каза баща ѝ, те не разполагат с никакво доказателство, че Кора изобщо е жива.
Тя носи зеленото боди със себе си, като го държи пред лицето си и вдъхва уханието на своето бебе.
Човекът, който им беше изпратил бодито, настояваше да получи пет милиона долара. Който и да беше, очевидно знаеше, че за тях малкото им момиченце струва пет милиона долара. Явно имаше ясна представа, че могат да намерят толкова пари, така че със сигурност се грижеше добре за нея.
Само да си върне Кора, той можеше да изчезне с парите на родителите ѝ — Мей изобщо не се интересуваше какво ще стане. Единственото важно нещо беше да си върне Кора невредима. Не я интересуваше дали ще заловят похитителя. Кора беше приоритет.