Който и да беше той, сигурно щеше да напусне страната. Това би направила самата тя, ако беше отвлякла някого за откуп и беше получила пет милиона долара в брой. Щеше да прибере парите и да избяга на някакво безопасно място, където нямаше да ѝ се налага да се тревожи, че полицията може да я открие, дори години по-късно. Щеше да си смени името и да започне наново, с нова самоличност.
В момента се чувства твърде изплашена и безсилна, за да изпитва желание за отмъщение. Но е любопитна. Би искала да разбере кой е откраднал нейното бебе. Може би дори е някой, когото познават, макар и съвсем бегло. Тя спира на вратата на спалнята. Може би дори е някой, когото познават доста добре — някой, който е наясно, че имат достъп до пари. Може би, след като си върне детето, когато всичко това приключи, тя ще посвети живота си на това да открие човека, който я отвлече. Може би никога няма да спре да се взира в хората, които познават, и да се пита дали това е човекът, който е отвлякъл тяхното дете, или поне знае кой го е направил.
Тя изведнъж осъзнава, че сигурно не бива да се отнася с бодито по този начин. Ако всичко се обърка и не успеят да си върнат Кора, ще трябва да предадат на полицията дрешката и бележката като веществени доказателства, за да ги убедят, че са невинни. Но всички следи, които можеха да бъдат открити по бодито, сигурно вече бяха съсипани — стискаше го в ръцете си, дишаше в плата и дори бършеше сълзите си с него. Тя го оставя на скрина си в спалнята и го приглажда. Известно време го гледа тъжно как лежи на скрина. После го оставя там заедно с бележката с инструкциите. Не могат да си позволят да допуснат грешка.
Сега си дава сметка, че за пръв път остава сама в къщата от дванадесет часа през нощта в онази нощ, когато отвлякоха Кора. Само да можеше да се върне назад във времето. Последните няколко дни преминаха като в мъгла — от страх, ужас и отчаяние… и предателство. Тя каза на полицията, че вярва на Нико, но ги излъга. Тя не му вярва за Синтия. Смята, че може би крие тайни от нея. В крайна сметка, самата тя крие тайни от него.
Мей разсеяно се отдалечава от своя скрин към този на Нико и отваря най-горното чекмедже. Безцелно се заема да рови в чорапите и бельото му. Когато приключва с най-горното чекмедже, отваря следващото. Не знае какво търси, но когато го открие, ще разбере.
Шестнадесета глава
Нико се качва в аудито и го подкарва. Не отива в офиса. Има нужда да помисли. Спуска се до крайбрежната алея, паркира колата, обърната към езерото, под сянката на едно дърво. Слиза, сяда на капака и гледа водата.
Казва си, че всичко ще се оправи. Кора е добре, няма как да бъде иначе. Родителите на Мей ще намерят парите. Неговият тъст никога няма да пропусне възможността да се изкара герой и голяма работа, даже това да му струва едно малко състояние. Особено ако изглежда така, все едно спасява Нико от затруднението, от което не може да се измъкне сам. Нико си мисли, че дори няма да усетят липсата на толкова пари.
Той дълбоко си поема въздух, който носи уханието на езерото, и го изпуска от дробовете си, като се опитва да се успокои. Усеща и миризмата на умряла риба, но какво толкова. Трябва да вкара някакъв въздух в дробовете си. Последните няколко дни бяха истински ад. Нико не е създаден да издържа на такова напрежение. Нервите му са съсипани.
Вече изпитва угризения, но в крайна сметка всичко ще си струва усилията. Когато си прибере Кора и вземе парите, всичко ще се оправи. Те ще си върнат дъщерята. А той ще разполага с два и половина милиона долара от парите на родителите на Мей, за да вкара бизнеса си в релси. При мисълта, че ще вземе пари от своя тъст, Нико се усмихва. Наистина мрази този кучи син. Може би трябваше да вдигне залога. Може би трябваше да поиска десет милиона само за да види какво ще направи Ричард. В кой момент щеше да се откаже? На пет милиона се беше съпротивлявал повече, отколкото очакваше Нико. В кой момент парите щяха да станат по-важни от собствената му дъщеря и внучка? Нико знае, че Алис никога нямаше да се откаже, колкото и голяма да стане сумата. Сега му се иска да беше взел всички пари на кучия син. Но нямаше как да поеме този риск, естествено. Кора е твърде важна. А пет милиона са повече от достатъчно. Дори два или три щяха да стигнат.
С тези пари ще успее да се справи с финансовите си проблеми и да издигне бизнеса на следващото ниво. Парите ще трябва да влязат в компанията от името на дискретен, анонимен инвеститор от Бермуда. Бизнесът ще полети. Никой няма да разбере какво е станало. Неговият съучастник ще си получи половината дял, ще замине далеч оттук и ще си мълчи.