Той едва не се беше отказал. Когато бавачката отмени уговорката в последния момент, Нико изпадна в паника. Беше готов да прекрати цялата операция. Знаеше, че когато идва да гледа бебето, Кълаяпи винаги заспива със слушалките си на главата. Два пъти се беше случвало да се прибират преди полунощ и да я хващат дълбоко заспала на дивана в дневната, защото не ги беше чула да влизат. На Мей това не ѝ харесваше. Според нея Кълаяпи не беше добра бавачка, но бе трудно да намерят каквато и да е, защото в техния квартал имаше толкова много малки деца.
Планът предвиждаше Нико да излезе да изпуши една цигара в дванадесет и половина, тихо да се промъкне в къщата, да вземе спящото бебе и да я изнесе през задния вход, докато Кълаяпи спи. Ако се беше събудила и го беше видяла, щеше да ѝ каже, че е дошъл да нагледа бебето от съседната къща. Ако пък го беше видяла с бебето на ръце, щеше да ѝ каже, че я носи в съседната къща, за да я покаже за малко, и да се откаже от цялата операция.
В случай че беше успял, историята щеше да бъде за дете, отвлечено от стаята си, докато бавачката е била на долния етаж. Но тогава тя се бе отказала от уговорката. Нико бе изпаднал в отчаяно положение и му се беше наложило да импровизира. Беше убедил Мей да оставят Кора у дома с условието, че ще я наглеждат на всеки половин час. Така щеше да изнесе Кора през задния вход до колата, която го чакаше, когато е негов ред да я нагледа. Знаеше, че по този начин двамата с Мей няма да направят добро впечатление, защото бяха оставили бебето само вкъщи. Но си мислеше, че все пак ще свърши работа, а не разполагаше с друг избор.
Ако смяташе, че има какъвто и да било риск за Кора, никога нямаше да го направи. Независимо за колко пари става дума.
Беше мъчително трудно да не вижда Кора през последните няколко дни. Да не може да прегърне детето си, да я целуне по главичката, да усети аромата на кожата ѝ. Да не може да се обади, за да провери как е, и да се увери, че всичко с нея е наред. Да не знае какво изобщо се случва, по дяволите.
Нико отново си казва, че Кора е добре. Естествено, че е добре. Просто той трябваше да се държи. Всичко скоро щеше да свърши. Щяха да си върнат Кора и да вземат парите. Съжалява за това, че всичко се отразява толкова тежко на Мей. Казва си обаче, че тя ще бъде толкова щастлива, когато си върне Кора, че може би ще промени начина, по който гледа на света. През последните няколко месеца беше някакво шибано мъчение да се занимава със собствените си проблеми, докато гледа как жена му хленчи из къщата и изобщо не го забелязва.
Всичко се беше оказало много по-трудно, отколкото очакваше. Когато Брус Нийланд, неговият съучастник, не се бе обадил в рамките на първите дванадесет часа, Нико беше полудял. Бяха се разбрали за дванадесет часа. Не повече от дванадесет часа, преди да установи контакт. Но когато беше станало събота на обяд и той все още не се бе обадил, Нико се притесни, че нещо се е объркало, че Брус е изгубил кураж. Медиите обърнаха твърде голямо внимание на случая. Може би се беше изплашил. И още по-лошо, дори не вдигаше мобилния телефон, на който Нико трябваше да му се обади при извънредни обстоятелства. А Нико нямаше никакъв друг начин да се свърже с него.
Той беше предал собственото си бебе на съучастник, който не се придържаше към уговорения план и с когото не можеше да се свърже. Щеше да се побърка от притеснения. Непрекъснато си казваше: „Нали няма начин да ѝ направи нещо лошо?“.
Нико беше обмислял идеята да си признае всичко на полицията и да им каже малкото, което знаеше за Брус Нийланд, надявайки се те да успеят да го открият заедно с Кора. Но си мислеше, че това може да е твърде опасно за нея. Затова беше изчакал.
И след това по пощата се бе получило бодито. Полицията не следеше пощата им, а само стационарния телефон. Така не бяха разбрали за това. Нико се беше побъркал от тревоги, защото нямаше как да се свърже с Брус. Беше изпитал невероятно облекчение, когато бяха получили бодито. Представяше си, че Брус може би не смее да се обади в къщата, дори от мобилния телефон с предплатена карта, който не можеше да бъде проследен. Сигурно го беше страх от полицията. Но той беше намерил друг начин.
Само да минат още няколко дни, и всичко ще свърши. Нико ще занесе парите на уговореното място за срещата — което бяха избрали заедно предварително — и ще си върне Кора. Когато всичко приключи, ще се обади в полицията и ще им каже. Ще им даде невярно описание на Брус и колата му.
Може и да имаше по-лесен начин бързо да се сдобие с няколко милиона долара, но той не можеше да се сети за него. А Господ му беше свидетел, че се бе опитвал.