Родителите на Мей идват в четвъртък сутринта, като носят парите. На пачки по сто долара. Общо три милиона долара в небелязани банкноти. В банките са използвали броячни машини, за да преброят цялата сума. Трябваше да ги съберат бързо, така че не беше лесно. Ричард не пропуска да им го напомни. Парите заемат изненадващо много място. Ричард ги е опаковал в три големи плика за пазаруване.
Нико тревожно следи поведението на жена си. Мей седи с майка си на дивана, под нейното крило. Изглежда мъничка и крехка. Той не обича да я вижда такава. Според него за това е виновна майка ѝ. Нико иска Мей да бъде силна. Има нужда тя да бъде силна. Все пак не се е оженил за малко дете. Не му харесва как Мей понякога се държи инфантилно под влиянието на майка си, която полага прекалено големи усилия да я предпази от всичко.
Напомня си, че тя е под огромно напрежение. Повече и от него, ако това изобщо е възможно. Той едва не се разпада под тежестта на всичко, което се случва, а все пак знае каква е цялостната картина. Тя не знае какво става. Не е сигурна, че още днес ще си върнат Кора, а може само да се надява. За разлика от нея, той знае, че Кора ще бъде обратно у дома в рамките на два или три часа. Скоро всичко това ще свърши. И всички ще бъдат по-добре.
Брус ще изпрати дела от парите на Нико в офшорната сметка, както са се уговорили. И двамата никога повече няма да се срещнат. Няма да има нищо, което да ги свързва. Нико ще бъде в безопасност. Ще си върне детето, ще получи парите, от които се нуждае — а неговият тъст ще изгуби три милиона долара.
Мей изведнъж избутва ръката на майка си и се изправя.
— Искам да дойда с теб — казва тя.
Нико я поглежда. Тя трепери, а очите ѝ са изцъклени. Поглежда го странно само за миг, но толкова странно, че той се пита дали не е разбрала всичко. Но това е невъзможно.
— Не, Мей — настоява той. — Трябва да отида сам. Така пише в бележката и така трябва да направим.
После добавя с по-твърд глас:
— Вече говорихме за това. Не можем да променим плана в последния момент.
Мей трябва да остане тук.
— Мога да остана в колата — казва тя.
Стои срещу него и трепери неконтролируемо. Той пристъпва към нея и силно я прегръща, като се опитва да спре треперенето. Пошепва на ухото ѝ:
— Ш-шт… Всичко ще се оправи. Ще се върна с Кора, обещавам.
— Не можеш да ми обещаеш това — извиква тя и започва да хлипа. — Не можеш!
Той я държи в прегръдките си, докато тя се успокоява, и поне този път нейните родители го оставят да се държи като съпруг. Най-сетне я пуска, поглежда я в очите и казва:
— Мей, сега трябва да тръгвам. Ще ми трябва около час, за да стигна дотам. Ще ти се обадя от мобилния телефон веднага, щом я взема, става ли?
Мей кимва с пребледняло лице.
Ричард отива с Нико, за да натоварят парите в колата, която е паркирана в гаража. Изнасят ги през задната врата, оставят пликовете в багажника на аудито и го заключват.
— Успех — пожелава му Ричард напрегнато. — Не давай парите, докато не получиш бебето. Това е единственото, с което разполагаме.
Нико кимва и се качва в колата. Поглежда нагоре към Ричард и казва:
— Не забравяйте — никаква полиция, докато не ви се обадя.
— Разбрано.
Нико няма доверие на Ричард. Страхува се, че Ричард ще се обади в полицията в мига, в който Нико излезе от вкъщи, и ще ги предупреди за размяната. Затова е поръчал на Мей да не го изпуска от очи — дори сега го е прошепнал още веднъж на ухото ѝ — и да не му позволява да се обади в полицията, докато не е чула от него самия, че е взел Кора. Докато се обади, Брус отдавна ще е изчезнал. Но Нико все пак се тревожи. Мей не прилича на човек, който функционира както трябва; не може да разчита на нея. Ричард може да отиде в кухнята и да се обади от мобилния си телефон, а тя дори няма да забележи това. Или пък Ричард просто ще се обади в полицията пред очите ѝ, след като Нико излезе, мисли си несигурно той. Тя няма да може да го спре.
Нико излиза с колата от гаража, минава по алеята и поема по дългия път към уговореното място на срещата. Вече почти е стигнал на изхода за магистралата, когато изведнъж замръзва.
Каква невероятна глупост е направил.
Ричард може би вече е съобщил на полицията за размяната. Може би полицията вече наблюдава всичко. Може би всички са наясно с това, освен него и Мей. Дали Алис би позволила подобно нещо? Дали и тя знае?
Ръцете на Нико започват да се потят на волана. Сърцето му бие тежко, докато се опитва да подреди мислите си. Но не успява. Ричард вече е изказал мнението, че трябва да привлекат и полицията. Но те го отхвърлиха. Кога се беше случвало Ричард да позволи да го отхвърлят по този начин? Ричард никога не би рискувал с парите си повече, отколкото се налага — той искаше да си върне Кора, но освен това беше човек, който залагаше на сигурно. Нямаше да пропусне възможността да си върне парите, ако се стигне дотам. Нико се чувства така, все едно всеки момент ще му прилошее.