Вече не се съмнява, че полицията знае за размяната. Вече се е убедил в това, независимо дали е вярно, или не. Трескаво мисли, докато кара към мястото на срещата.
Какво да направи? Не може да се свърже с Брус. Няма как да го направи, защото Брус не вдига мобилния си телефон. Може би в момента завлича Брус право в капана. Крадците нямат чувство за чест. Брус веднага би го предал, за да си спаси кожата. Ризата на Нико вече е залепнала от пот на гърба му, когато излиза на изхода за магистралата.
Седемнадесета глава
Нико се опитва да разсъждава, но в главата му е пълен хаос. Очите му се насълзяват от безсилие. Не е спал както трябва поне от една седмица. Напрежението от всичко — от липсата на Кора, от мълчанието на Брус, подозренията на полицията и тревогите за Мей — едва не го подлудява. Нещата не биваше да се проточват толкова. Сега не знае какво да прави. Просто иска да си я върне. Парите да вървят по дяволите. Но как?
Той се опитва да се успокои, за да помисли с какви възможности разполага. Диша дълбоко, докато шофира, а кокалчетата му са побелели от стискане на волана.
Би могъл да поеме риска и да отиде на мястото на срещата, както е уговорката. Може би Ричард не е съобщил в полицията. В такъв случай Кора ще си седи в столчето за кола, оставено в изоставената барака, както е планирано, той ще я вземе, ще остави парите и ще се махне възможно най-бързо оттам.
Но ако Ричард вече е уведомил полицията, по този начин отива право в капана. Той ще види Кора, ще остави парите и ще си тръгне, а когато Брус дойде за парите веднага след това, ще го заловят и той ще им издаде всичко. А Нико ще отиде в затвора, при това за много дълго време.
Нико мисли какво друго може да направи. Би могъл да се откаже. Би могъл да обърне колата, изобщо да не отиде на срещата и да се надява Брус да му изпрати ново съобщение по пощата. Но как ще го обясни на полицията? Как може да не се появи на уреченото място, за да прибере собствената си отвлечена дъщеря? Може би някакъв проблем с колата, който да го накара да пристигне по-късно и да изпусне уреченото време. Тогава, ако Брус отново се свърже с него, може да опита отново и този път да не казва подробности на Ричард. Но в такъв случай Ричард никога няма да остави парите да стоят междувременно у Нико. Мамка му. Не можеше да направи нищо, без неговият тъст да разбере за това, защото той контролираше парите.
Или пък да каже на полицията, че се е отказал, защото наистина е вярвал, че ако се появи и похитителят забележи полицията, е щял да я убие. Това може би щеше да свърши работа.
Но не, той трябва да прибере Кора още днес. Трябва да отиде и да я вземе. Не може да позволи всичко това да продължи още, дори по този начин да отиде в затвора.
Минал е половин час, докато се е въртял в капана на собствените си мисли. Вече е на половината път. Трябва да вземе някакво решение. Той поглежда колко е часът и излиза от магистралата на следващия изход. Отбива до банкета, включва аварийните светлини и взима мобилния си телефон с треперещи ръце. Изпраща съобщение на Мей. „Баща ти казал ли е на полицията? Попитай го.“
Изчаква една минута, после още една. Тя не е видяла съобщението. Мамка му. Той се обажда на мобилния ѝ телефон.
— Взе ли я? — пита го тревожно Мей.
— Не, не още, рано е — отговаря Нико. — Искам да попиташ баща си дали е казал на полицията.
— Не би го направил — казва Мей.
— Попитай го.
Нико чува приглушени гласове, после Мей отново заговаря в телефона:
— Твърди, че не е казал на никого. Не е казал на полицията. Защо?
Дали може да му вярва?
— Дай ми баща си — нарежда ѝ Нико.
— Какво става? — обажда се Ричард от другата страна на линията.
— Искам да съм сигурен, че мога да ти се доверя — отвръща Нико. — Искам да съм сигурен, че не си предупредил полицията.
— Не съм. Нали ти казах, че не бих направил такова нещо.
— Кажи ми истината. Ако полицията наблюдава мястото на срещата, няма да отида. Не мога да поема риска той да надуши, че му е заложен капан, и да убие Кора.
— Заклевам се, че не съм им казал нищо. Просто отиди да я прибереш, за бога!
Ричард звучи почти също толкова паникьосан, колкото се чувства Нико.