— Няма никакви следи от присъствието на непознати хора в къщата. Според мен вие сте изнесъл бебето от къщата в гаража.
Нико не казва нищо.
— Знаем, че бизнесът ви има финансови проблеми.
— Признавам, че това е вярно. Мислите ли, че е достатъчна причина да отвлека собственото си дете?
— Ставали са отвличания и за по-малко — отговаря следователят.
— Добре тогава, нека да ви кажа нещо — започва Нико и се привежда напред. — Аз обичам дъщеря си повече от всичко друго на света. Обичам и съпругата си и съм изцяло посветен на това и двете да бъдат добре.
Той се обляга назад. Внимателно се замисля, преди да продължи:
— Освен това родителите на съпругата ми са много богати и винаги досега са проявявали голяма щедрост. Сигурно ще подскочат от радост, ако Мей ги помоли за пари. Тогава защо, по дяволите, да отвличам собственото си бебе?
Расбак го наблюдава с присвити очи.
Нико осъзнава колко е важно да успее да ги убеди, че наистина вярва в това, че могат да получат пари от родителите на Мей, стига само Мей да ги помоли. Тогава той няма да има мотив за престъплението.
— Ще разпитам тъста и тъщата ви. Както и съпругата ви. И всички, които някога са били в контакт с вас.
— Разпитвайте си колкото си искате — отговаря Нико.
Дава си сметка, че се държи като задник и не реагира по най-добрия начин, но не може да се преодолее.
— Може ли да си тръгвам?
— Да, можете да си тръгвате — казва следователят. — Този път, да.
— Да си намеря ли адвокат? — пита Нико.
— Това си е ваша работа — отговаря следователят и става от мястото си, за да даде знак, че разпитът е приключил.
Расбак се отправя обратно към своя кабинет, за да помисли. Инстинктите му подсказват, че Нико е виновен. Смята, че е планирал всичко. Според него Нико е взел бебето от креватчето в дванадесет и половина, изнесъл го е през задния вход и е отишъл в гаража, където го е оставил в неизвестната кола. След това съучастникът е откарал бебето на предполагаемо сигурно място. Нико се е върнал на празненството и се е опитал да се държи колкото се може по-нормално. Расбак е убеден, че го е направил заради парите от откупа и съпругата му вероятно не участва в неговия замисъл. Тя не изглеждаше наясно с финансовите проблеми на Нико.
Ако това наистина е било нагласено отвличане, инсценирано от съпруга, той очевидно се е свързал с неприятни типове, които са се възползвали. Расбак почти изпитва съчувствие към него. И със сигурност съчувства на жена му. Ако Нико е организирал всичко и са го измамили, детето му вероятно вече е мъртво, парите са изчезнали, а полицията го подозира за отвличането — целият му живот е съсипан. За него е истинска мистерия как изобщо успява да се държи.
Но следователят не е съвсем сигурен във всичко това. Проблемът за бавачката продължава да го тормози. Както и въпросът, продиктуван от здравия разум: защо човек, който би могъл да се сдобие с тези пари, като просто помоли за тях, ще рискува всичко с нещо толкова глупаво и рисковано като отвличане?
Време е да разпита родителите на Мей.
А на сутринта отново ще говори със самата Мей.
Расбак ще разкрие всичко. Просто е въпрос на време.
Мей и Нико отново са у дома си. В къщата са само те двамата, техният ужас, скръбта им и най-лошото, което могат да си представят. Трудно е да се каже кой от двамата е по-съсипан: Нико, който тайно от всички носи отговорността за връхлетялата ги трагедия, или Мей — скърбящата, разстроена майка. И двамата се измъчват от това, че не знаят какво се е случило с детето им и предполагат най-лошото. Нито един от тях не вярва, че Кора още е жива. Всеки се преструва заради другия, че тя е жива и някак ще се върне при тях. Те не са честни един с друг. Няма как да бъдат.
Мей не знае защо не обвинява Нико повече, отколкото го прави. Когато отвлякоха бебето им, тя обвиняваше съпруга си с цялото си сърце, че я бе убедил да го оставят вкъщи само. Ако го бяха взели със себе си у съседите, това нямаше да се случи. Тя си казваше, че ако Кора не се върне невредима, никога няма да му прости.
И все още не му е простила. Но ето ги тук. Мей не знае защо продължава да се държи за него, но го прави. Може би защото няма за какво друго да се хване. Вече дори не знае дали го обича. Защото никога няма да му прости и заради Синтия.
Вероятно се държи за него, защото никой друг не може да сподели или да разбере нейната болка. Или защото той, ако не друго, поне вярва в нея. Той знае, че тя не е убила тяхното дете. Сигурно беше единственият напълно убеден в невинността ѝ, още преди да се появи бодито. Дори собствените ѝ родители може би я подозираха. Без съмнение, майка ѝ я подозираше, докато бодито не пристигна по пощата.