Двамата си лягат и остават будни дълго време. Най-сетне Нико, съвсем изтощен, се предава на неспокоен сън. Но Мей е твърде разтревожена, за да заспи. В крайна сметка става от леглото, слиза на долния етаж и безцелно обикаля къщата, обзета от все по-голямо безпокойство.
Започва да претърсва къщата, но не знае какво търси и това я тревожи все повече и повече. Движенията и мислите ѝ стават все по-припрени. Издирва уличаващо доказателство срещу неверния си съпруг, но освен това издирва и своето дете. Отново усеща как границите в съзнанието ѝ се размиват както преди.
Понякога я обзема чувство на празнота, сякаш не е съвсем свързана с настоящия момент. Все още го изпитва, за много кратко време. Някаква друга част от съзнанието ѝ установява контрол върху нея и тя не е отговорна за това, което се случва. Тя осъзнава, че е минало време, но не може да си спомни какво е станало.
Но този път мислите ѝ просто се забързват. Започва да разсъждава нелогично, все едно вярва в необяснимото и вълшебното. В такива моменти нещата придобиват по-голям смисъл за нея като в сън. Едва когато сънят свърши, човек осъзнава колко необичайно е било всичко и как всъщност не е имало никакъв смисъл.
Тя не е открила съобщения от електронната поща на Синтия на лаптопа на Нико, нито непознато дамско бельо в къщата. Не е намерила касови бележки от хотелски стаи или рекламни кибритчета от непознати барове. Попаднала е на притеснителна финансова информация, но в момента това не я тревожи. Тя иска да знае какво се случва между Нико и Синтия и какво общо има това с изчезването на Кора. Дали Синтия не е отвлякла Кора?
Колкото повече мисли Мей за това в сегашното си разстроено състояние на ума, толкова по-логично ѝ се струва. Синтия мрази деца. Тя е от онези хора, които са в състояние да направят нещо лошо на дете. Студенокръвна е. И не харесва Мей. Иска да ѝ причини вреда. Синтия иска да отнеме съпруга и детето на Мей само за да види какво ще ѝ причини, само защото има възможност да го направи.
Най-сетне тя се докарва до състояние на пълно изтощение и заспива на дивана в дневната.
Мей се събужда рано на следващата сутрин и взима душ, преди Нико да разбере, че е спала на дивана. Облича се като в транс, изпълнена с ужас. Тя никога повече няма да види детето си.
Мисълта за полицията я парализира. Измъчват я кошмари за това, че отново е на разпит при онзи ужасен следовател. Той няма представа къде е тяхното бебе, но явно си мисли, че те знаят. Вчера, след като взе показания от Нико, следователят поиска от нея тази сутрин пак да отиде в управлението, за да я разпитат. Тя не иска да ходи. Не знае защо той пак държи да говори с нея. Струва ѝ се безчувствено чудовище.
Нико я гледа как се облича от леглото с безизразно лице.
— Трябва ли да ходя? — пита го тя.
Ако има как, няма да отиде. Не знае какви са правата ѝ. Дали може да им откаже?
— Не мисля, че си длъжна — отговаря Нико. — Не знам, може би е време да говорим с адвокат.
— Но това ще направи лошо впечатление — казва притеснено Мей. — Няма ли?
— Не знам — отвръща Нико. — Според мен вече е късно да направим добро впечатление.
Тя пристъпва към леглото и поглежда надолу към него. Сърцето ѝ щеше да се скъса да го гледа толкова изтормозен, ако вече не беше на парчета.
— Май трябва да говоря с моите родители. Те могат да ни намерят добър адвокат, ако се наложи. Макар че според мен е абсурдно дори да си мислим, че ще ни потрябва такъв.
— Това може би не е чак толкова лоша идея — отговаря несигурно Нико. — Както ти казах снощи, той явно все още ни подозира. Очевидно си мисли, че ние сме инсценирали цялото нещо.
— Защо мисли така? — пита Мей с нарастваща тревога. — Само защото по алеята е минала някаква кола по същото време, когато ти отиде да нагледаш Кора?
— Не знам.
— Ще отида — казва Мей. — Той иска да бъда там в десет часа.
Нико кимва уморено.
— Ще дойда с теб.
— Няма нужда да идваш — отвръща му несигурно Мей. — Мога да се обадя на майка ми.
— По-добре да дойда аз. Почакай да се облека и ще те придружа.
Мей е благодарна. Не иска да се обажда на майка си и не вярва, че ще се справи сама. Освен това си мисли, че е важно да ги виждат заедно с Нико, така че да изглеждат обединени.
Пред къщата се събират репортери; всъщност сега са повече от всякога. След провалената размяна интересът към случая отново се събуди. Похитителите, които бяха избягали с парите, изчезналото бебе, за което се предполагаше, че е мъртво, липсата на всякакви улики — от всичко това излизаше страхотна история.