Двойката от съседната къща [bg]

— Какъв човек е?

— Добър човек — отговаря твърдо Мей. — Любящ и мил, грижи се за семейството. С висок морал и много трудолюбив. Той е най-доброто, което ми се е случвало, с изключение на Кора.

— Грижи се за семейството, така ли?

— Да.

— Защо казвате, че се грижи за семейството?

— Защото е вярно — тросва се Мей.

— Не е ли вярно също и това, че всъщност вашите родители са му помогнали да влезе в бизнеса? А вие самата ми казахте, че вашите родители са платили за къщата ви.

— Един момент — прекъсва го Мей. — Моите родители не са му „помогнали да влезе в бизнеса“, както се изразихте. Нико има дипломи по програмиране и бизнес. Той започна собствения си бизнес. Родителите ми просто инвестираха в него. И бизнесът му е много добър. Не можете да кажете нищо лошо за Нико като бизнесмен.

В мига, в който казва това, Мей бегло се сеща за финансовата информация, на която е попаднала в компютъра на Нико онзи ден. Тогава не е погледнала по-подробно и не го е питала за това; сега се чуди дали току-що не е излъгала полицията.

— Вярвате ли, че вашият съпруг е честен с вас?

Мей се изчервява. Мрази се за това, че се издава по този начин. Не бърза да отговори:

— Вярвам, че е честен с мен… през повечето време.

— През повечето време? Честността не е ли нещо, което би трябвало да се отнася за цялото време? — пита Расбак.

— Аз ви чух — признава изведнъж Мей. — В нощта след отвличането. Бях в горния край на стълбището. Чух ви да обвинявате Нико за това, че се е натискал със Синтия. Тя е казала, че Нико я е свалял, а той го отрече.

— Съжалявам, нямах представа, че ни слушате.

— И аз съжалявам. Иска ми се да не знаех за това.

— Мислите ли, че той е отправил сексуално предложение към Синтия, или смятате, че е станало обратното, както твърди Нико?

Мей усуква салфетката в ръцете си и нещастно проронва:

— Не знам. И двамата имат вина.

Думите излизат от устата ѝ, преди да се замисли:

— Никога няма да простя нито на единия, нито на другия.

— Да се върнем малко назад — предлага Расбак. — Казахте, че вашият съпруг се грижи за семейството. Той споделя ли с вас как върви неговият бизнес?

Тя продължава да усуква кърпичката, като я къса на парчета в ръцете си.

— Аз не се интересувам особено от бизнеса — казва Мей, за да избегне директния отговор. — Отначало къщата, а после и бебето поглъщаха цялото ми внимание. Не съм от хората, които разбират от бизнес.

— Нико опитвал ли се е да сподели с вас как върви неговият бизнес?

— Всъщност не.

— Не смятате ли, че това е малко странно? — пита Расбак.

— Съвсем не — отговаря Мей, като в същото време си мисли, че наистина е странно. — Така правеха и моите родители. Татко се занимаваше с бизнеса, а майка ми никога не се интересуваше от него. У дома никога не се говореше за бизнес.

— Следите от гуми в гаража ви… не отговарят на гумите на вашата кола — казва Расбак. — Някой е използвал вашия гараж непосредствено преди отвличането. Вие сте видяла бебето в креватчето в полунощ. Нико е бил у вас с бебето в дванадесет и половина. Разполагаме със свидетел, който е видял кола да се отдалечава от вашия гараж по алеята в 00:35 часа. Няма никакви следи някой друг да е бил в къщата. Може би Нико е взел бебето в дванадесет и половина и го е изнесъл при съучастника си, който го е чакал в колата си във вашия гараж.

— Това е абсурдно! — заявява Мей.

— Имате ли представа кой би могъл да бъде този съучастник? — настоява Расбак.

— Това е абсурдно — повтаря Мей.

— Наистина ли?

— Да. Нико не е отвлякъл Кора.

— Нека ви кажа нещо — продължава Расбак, като се привежда напред. — Бизнесът на вашия съпруг има финансови затруднения. Сериозни затруднения.

Мей усеща как пребледнява още повече. Някак вътре в себе си тя знаеше това, както и че Нико го крие от нея. И тя му беше съучастник, като му позволяваше да го крие. Тя не искаше да знае. Беше ѝ по-лесно да не знае. Двамата бяха обединени в отрицанието си. Какво друго беше укривал от нея?

— Така ли? — пита Мей.

— Опасявам се, че да.

— Честно казано, господин следовател, не ме интересува особено дали бизнесът му има финансови затруднения. Бебето ни е изчезнало и вероятно е мъртво. Какво ни интересуват парите?

— Просто… — започва Расбак и спира, все едно си е променил решението какво иска да каже.

— Какво?

— Просто аз виждам някои неща във вашия съпруг, които вие може би не виждате.

Мей не иска да се хване на тази примамка. Но следователят чака търпеливо и оставя тишината да се задълбочи. Тя няма друг избор, освен да попита: