— Така ли?
— Какво ви е разказала? — пита Мей.
— Права сте, не ми е казала нищо — признава Расбак.
Мей се усмихва за пръв път от началото на разпита, но усмивката ѝ е горчива.
Расбак приключва разпита и тя излиза при Нико във фоайето. Нико я прегръща през кръста и я отвежда до паркинга, където ги очаква семейното ауди.
На тръгване Мей усеща погледа на следователя. Той не казва нищо, докато двамата с Нико излизат от полицейското управление. Но след като сядат в колата и потеглят, тя обявява:
— Мисля, че вече е време да си намерим адвокат.
Расбак ги е захапал като куче кокал и не прилича на човек, който ще се откаже. Мей и Нико са отлагали наемането на адвокат, защото не искат да създават лошо впечатление. Не им се ще да изглеждат виновни и държат да окажат пълно съдействие на полицията. Но вече са стигнали до момента, в който виждат, че с тях се държат като със заподозрени, въпреки че не са им повдигнали обвинения.
Нико се тревожи какво е станало по време на разговора между Мей и Расбак. Беше пребледняла, когато излезе, и очевидно бе разстроена. Нещо я е разтърсило достатъчно силно, за да я накара да поиска да си намерят адвокат, при това възможно най-бързо. Той се опита да разбере какво беше казала по време на разпита, но тя отговаряше неясно и уклончиво. Нищо от това, което бе споменала, не налагаше да си намерят адвокат незабавно.
Какво криеше?
Мей искаше да се обади на родителите си да дойдат, за да го обсъдят заедно. Нико ѝ отговори, че могат да си намерят адвокат и без помощта на майка ѝ и баща ѝ. Мей с равен глас отвърна, че всеки добър адвокат ще очаква солиден хонорар. И така, родителите ѝ бяха поканени.
За никого не е особена изненада, че те вече са проучили кои са най-добрите адвокати на пазара.
— Съжалявам, че се стигна дотук, Мей — казва сериозно баща ѝ.
Тя, Нико и нейните родители седят около масата в кухнята. Мей е направила безкофеиново кафе.
— Смятаме, че е добра идея да имате адвокат — добавя майката ѝ. — Не бива да се доверявате на полицията.
Мей се обръща към нея:
— Защо не ми каза, че са те повикали на разпит тази сутрин?
— Нямаше нужда и не исках да те тревожа — отговаря майката. — Казах им само името си и това, че нямам какво повече да споделя. Стоях в полицейското управление общо около пет минути.
— Те разпитваха и мен — обажда се Ричард. — Но и аз не им казах нищо. Имам предвид какво изобщо бих могъл?
Нико усеща как страхът го пронизва. Бащата не го харесва. Той няма доверие на Ричард. Но дали Ричард би казал нещо на полицията, за да му забие нож в гърба?
Бащата продължава:
— Не са ви повдигнали обвинения и не мисля, че ще го направят — не виждам как биха могли. Но смятам, че е добра идея да имате адвокат. Ако ви представлява елитен адвокат, може би ще престанат да ви тормозят и да ви викат на разпити по всяко време на денонощието. Вместо това ще се съсредоточат върху задачата да открият кой в действителност е отвлякъл Кора.
По време на цялото съвещание около кухненската маса Ричард нито веднъж не е погледнал към Нико. Всички са забелязали това. Но никой не го е отбелязал по-внимателно от самия Нико. „Какво стоическо поведение“, мисли си той. „Нито веднъж не е споменал за това, че изгубих неговите пет милиона долара. Няма и нужда.“ Но Нико знае какво си мисли Ричард. „Моят некадърен зет пак обърка всичко.“ Представя си как Ричард седи в лъскавия си клуб, отпива от скъпото си питие и разказва на богатите си приятели за него. За своя зет, от когото няма никаква полза. За това как Ричард е изгубил любимото си единствено внуче и пет милиона от доларите си, изкарани с пот на челото, защото Нико не става за нищо. А още по-лошото е, че този път Нико си дава сметка, че всичко това е вярно.
— Всъщност — продължава Ричард, — ние си позволихме да ви наемем адвокат от тази сутрин.
— Кого? — пита Мей.
— Обри Уест.
Нико вдига очи към него.
— Наистина ли?
Всички ясно виждат, че е останал шокиран от тази новина.
— Да му се не види, той е най-добрият адвокат по наказателни дела в цялата страна — възкликва Ричард, като повишава тон. — И ние му плащаме хонорара. Някакъв проблем ли имаш с това?
Мей настойчиво гледа Нико и мислено го умолява да не възразява и да приеме този подарък.
— Може би — отговаря Нико.
— Какво лошо има в това да наемем най-добрия адвокат? — пита Мей. — Не се тревожи за парите, Нико.
— Не се тревожа за разходите — отговаря съпругът ѝ. — Просто това ми се струва малко прекалено. Все едно сме виновни и наистина имаме нужда от най-добрия адвокат в страната, дявол да го вземе! Обри Уест е известен с това, че защитава обвинени в убийство в дела с широк обществен отзвук. Така не изглеждаме ли като другите му клиенти? Не създаваме ли погрешното впечатление?