Около масата се възцарява мълчание, докато обмислят казаното. Мей е притеснена. Не се е замисляла за това.
— Той успява да измъкне от затвора много виновни хора. И какво? Това му е работата — възразява Ричард.
— Какво искаш да кажеш? — пита Нико донякъде заплашително.
Мей изглежда така, все едно всеки момент ще ѝ прилошее.
— Да не мислиш, че ние сме го направили?
— Разбира се, че не! Това е абсурдно — отговаря Ричард, като почервенява. — Просто се отнасям практично към проблема. Защо да не се възползвате от най-добрия възможен адвокат? Полицията определено не е на ваша страна.
— Разбира се, че нямате нищо общо с изчезването на Кора — намесва се майката на Мей, без да гледа към нито един от двамата. — Но медиите ви представят в най-черни краски. Той може да успее да сложи край на това. Също така смятам, че сте подложени на тормоз и от полицията, защото не ви обвиняват в нищо, но непрекъснато ви викат на разпит под претекст, че го правите доброволно. Според мен това трябва да спре.
— От полицията не са ви предявили обвинения и не разполагат с нищо срещу вас, така че може би ще ви оставят на мира — добавя Ричард. — Но вече имате адвокат, ако ви потрябва.
Мей се обръща към Нико:
— Мисля, че трябва да се възползваме.
— Да, добре — отговаря Нико. — Както кажеш.
Синтия и Греъм спорят от няколко дни. Той иска да не правят нищо, да се преструват, че видеозаписът не съществува, или за предпочитане направо да го унищожат. Така е най-сигурно. Тревожи се, защото в действителност знае, че най-правилното нещо, което биха могли да направят, е да отидат в полицията. Но да записваш хора, които правят секс, без тяхно знание, е незаконно. На записа се вижда Синтия, седнала в скута на Нико, и двамата явно се забавляват. Ако повдигнат обвинения срещу него и Синтия, това ще бъде катастрофално за кариерата му. С амплоато му на правителствен служител на най-високо равнище ще бъде свършено.
Синтия не се интересува какво е правилно и какво не е. Най-важното за нея е това, че на записа се вижда как Нико влиза в къщата си в 00:31 часа в нощта на отвличането и излиза оттам в 00:34 с бебето на ръце. Той изнася бебето през задния вход и го внася в гаража. Бави се в гаража около минута, а после отново се показва в обсега на видеокамерата, когато влиза в двора на семейство Стилуел. Малко след това започва и еротичният филм.
Греъм беше ужасен от откритието, че Нико бе отвлякъл собственото си дете, но освен това беше нерешителен и протакаше. Искаше му се да постъпи правилно, но не искаше да се забърква в неприятности. А сега вече беше твърде късно да се обърнат към полицията. Щяха да ги попитат защо са се забавили толкова. Щяха да загазят още по-сериозно, отколкото с това, че използваха скрита камера, за да записват сексуални актове — укрили са следи на отвличане, възпрепятствали са разследването или нещо подобно. Затова Греъм искаше да се престори, че записът не съществува. И беше предложил да го унищожат.
Така или иначе, Синтия също има свои мотиви да не се обръщат към полицията. Тя разполага с информация, която струва нещо.
Ще каже на Нико за записа. И не се съмнява, че той ще ѝ плати солидно за него. Няма нужда да споменава на Греъм за това.
Безсърдечно е, но какъв пък трябва да е човек, за да отвлече собственото си дете? Така му се пада.
Двадесет и първа глава
Нико и Мей седят на кухненската маса и се опитват да закусват. Препечените им филийки стоят почти недокоснати. И двамата живеят най-вече на кафе и отчаяние.
Нико мълчаливо чете вестника. Мей гледа през прозореца към задния двор, без да вижда нищо. Някои дни не може да събере сили за вестника и го пита как изобщо успява да го чете. В други дни го преглежда от първата до последната страница в търсене на всичко, свързано с отвличането. Но в крайна сметка прочита всяка статия. Не може да не го направи. Това е като болезнен сърбеж, на който не може да устои.
Мей открива, че да четеш за себе си във вестника е изключително странно преживяване. Въздейства объркващо. И е още по-странно, защото отпечатаното често е невярно и така четенето става още по-откачено преживяване, особено за човек, който понякога се затруднява да определи кое е реално и кое — не.
Нико изведнъж се сепва, докато чете.
— Какво има? — пита Мей.
Той не ѝ отговаря.