Мей бързо губи интерес към въпроса. Днес е един от дните, в които мрази вестника. Не иска да знае. Изправя се и изхвърля изстиналото си кафе в умивалника.
Нико чете със затаен дъх. Статията не е за отвличането, но всъщност е. Той е единственият, който би могъл да я свърже с отвличането, и сега яростно мисли какво да направи.
Той се взира в снимката, отпечатана във вестника. Той е. Няма никакво съмнение. Брус Нийланд, неговият съучастник, е открит мъртъв — жестоко убит — в една вила в затънтената част на планините Катскилс. Статията не съдържа почти никакви подробности, но вероятно става дума за обир с фатални последици. Главата на жертвата е разбита. Ако не беше снимката на убития, Нико никога нямаше да обърне внимание на краткия репортаж и ценната информация, която съдържа. Според вестника името на мъжа е Дерек Хониг.
Сърцето на Нико бие лудо, докато се опитва да свърже всичко. Брус — истинското име на когото съвсем не е Брус — е мъртъв. Статията не споменава кога е бил убит. Това може би обяснява защо Брус не се беше свързал с тях, когато трябваше, и не отговаряше на мобилния си телефон. Но кой го беше убил? И къде е Кора? Нико осъзнава, че неизвестният убиец сигурно е взел детето. А също и парите.
Трябва да съобщи в полицията. Ако тя открие убиеца на Брус — всъщност на Дерек — може би ще открият и Кора! Но как да им съобщи това, без да разкрие собствената си вина?
Нико започва да се поти. Вдига очи към жена си, която стои с гръб към него до умивалника в кухнята. Раменете ѝ са увиснали. Сърцето му се къса, когато я вижда такава. Кора му липсва също толкова много, колкото и на нея. Сърцето му е разбито от факта, че Кора я няма. Ако има някакъв шанс да си върне дъщерята, колкото и да е минимален, той трябва да поеме този риск. Трябва да съобщи в полицията.
Или това е глупаво? Каква беше вероятността малката Кора все още да е жива? Нали кучите синове бяха взели парите. Сигурно вече я бяха убили.
Мислите на Нико тревожно се стрелкат напред-назад. Може би, само може би, те все още не я бяха убили. Може би щяха да поискат още пари за нея. Ако имаше и най-малката вероятност тя все още да е жива, той беше длъжен да каже на Расбак за това. Но как? Как да го направи, без да замеси и себе си, по дяволите? Или ако се налага да се замеси, как да го стори, без да им даде някакво реално доказателство? Нека да го подозират, колкото си искат — той може да живее с това — но трябва да бъде сигурен, че не могат да докажат нищо. И Мей да продължи да му вярва.
Нико се опитва да премисли нещата от всички страни. Брус е мъртъв. Той не може да каже нищо за никого. А той беше единственият, който знаеше. Ако открият убиеца или убийците на Брус, дори Брус да им е казал, че Нико е замесен, това няма да представлява доказателство. Това е информация, основана на слухове. Няма никакво доказателство, че Нико я е изнесъл от креватчето и я е предал на Брус в гаража. Може би самият Брус я е изнесъл от креватчето.
Може би дори е добре, че Брус — или Дерек — е мъртъв.
Той трябва да съобщи на Расбак, но как? Докато се взира в снимката на мъртвеца, изведнъж му хрумва нещо. Ще каже на следователя, че е видял тази снимка във вестника и е разпознал човека на нея. Видял го е да се навърта пред къщата. И е забравил за него, докато не е видял тази снимка. Вероятно няма да му повярват, но не може да измисли нищо по-добро.
Той е съвсем сигурен, че никой не го е виждал заедно с Брус. И не смята, че някой може да направи връзка помежду им.
Няма да може да живее със себе си, ако не направи всичко възможно за Кора, при положение че има дори минимална вероятност тя да е жива.
Ще трябва да каже първо на Мей. Той продължава да мисли още минута, като се двоуми, и най-сетне проговаря:
— Мей.
— Какво?
— Виж това.
Тя го доближава и застава до рамото му, за да погледне надолу към вестника и снимката, която ѝ сочи с пръст. Разглежда снимката.
— Какво? — пита тя.
— Познаваш ли го?
Тя отново поглежда снимката.
— Не мисля. Кой е това?
— Сигурен съм, че съм го виждал — казва Нико. — Някъде наблизо.
— Къде си го виждал?
— Не съм сигурен, но ми изглежда познат. Сигурен съм, че съм го виждал наскоро, при това в квартала — около нашата къща.
Мей поглежда снимката по-внимателно.
— Знаеш ли, май и аз съм го виждала преди, но не се сещам къде.
„Още по-добре“, мисли си Нико.
Мей и Нико отиват в полицейското управление, без да се обадят предварително; Нико стиска вестника в ръка. Преди да тръгнат към управлението, той е отворил лаптопа си и е потърсил още информация за убийството на човека в сайтовете на всички вестници. Иска да избегне всякакви изненади.