Допълнителната информация, която е открил, не е много. Случаят не е привлякъл особено внимание. Убитият мъж е имал малък бизнес и е живеел сам. Разведен, без деца. Нико усети ледена тръпка, когато прочете това. Човекът, когото познаваше като Брус, му беше казал, че самият той има три деца и знае как да се грижи за едно бебе, а той му беше повярвал. Сега собствените му действия го шокират. Беше предал дъщеричката си на един абсолютен непознат и му се беше доверил да се грижи за нея. Как го беше сторил?
Преди да бъде убит, Дерек Хониг си беше взел отпуск, за да прекара известно време във вилата си. Никой не бе забелязал отсъствието му в продължение на няколко дни. Тялото му беше открито от жената, наета да почиства вилата веднъж седмично.
Следовател Расбак, повикан от дежурния полицай на входа, изглежда изненадан да ги види.
— Имате ли една минута? — пита го Нико.
— Разбира се — казва следователят и ги въвежда във вече познатата стая за разпити.
По пътя той повиква и още един полицейски служител, за да ги придружи. Четиримата сядат около масата. Атмосферата е напрегната.
Нико оставя вестника на масата пред Расбак и посочва с пръст снимката на убития.
Следователят поглежда снимката и преглежда съдържанието на кратката статия. После вдига поглед от вестника:
— Да?
— Познавам го — казва Нико.
Знае, че изглежда притеснен, макар че полага всички усилия да се престори, че не е така. Нарочно поглежда следователя в очите.
— Мисля, че съм го виждал наоколо през последните няколко седмици, преди да отвлекат Кора.
— Къде сте го виждал? — пита Расбак.
— Точно това е въпросът — увърта Нико. — Не съм сигурен. Но в мига, в който видях снимката, веднага се сетих, че съм го виждал наскоро, при това повече от веднъж. Мисля, че беше някъде около нашата къща. В нашия квартал — на нашата улица.
Расбак не откъсва поглед от него и свива устни.
— Мей също го разпозна — продължава Нико, като се обръща към жена си.
Следователят насочва вниманието си към Мей.
— Наистина го познавам — кимва Мей. — Виждала съм го преди, но не се сещам къде.
— Сигурна ли сте?
Мей отново кимва.
— Според мен е показателно, че и двамата го разпознаваме, не мислите ли? Както и фактът, че е бил убит? Мислите ли, че това може да има някаква връзка с отвличането?
— Възможно е — казва следователят. — Почакайте малко тук.
Расбак излиза от стаята.
Мей и Нико чакат мълчаливо. Не искат да разговарят помежду си в присъствието на другия полицейски служител. Нико полага съзнателни усилия, за да не се върти на мястото си. Иска му се да стане и да започне да кръстосва стаята. Минават почти двадесет минути, преди да се върне Расбак.
— Аз лично ще отида намясто веднага. Ако открия нещо, свързано с вашия случай, ще се свържа с вас.
— Може ли да дойдем? — пита изведнъж Нико.
Расбак го поглежда изненадано и поклаща глава.
— Боя се, че не.
— Как мислите, след колко време ще ни се обадите? — интересува се Нико.
— Не знам. Ще се свържа с вас веднага щом мога — обещава Расбак и бързо ги изпраща.
Расбак не е глупак. Той подозира, че по този начин Нико му съобщава, че убитият е бил неговият съучастник, и го моли за помощ, за да си върне детето. И двамата знаят, че може би вече е малко късно за това. И двамата знаят, че Нико е бил измамен. Но следователят ще се престори, че няма представа за всичко това. Расбак си дава сметка, че бебето сигурно е било живо, когато е напуснало дома на семейство Конти — иначе Нико нямаше да се обърне към него сега. По този начин майката се оказва извън подозрение — тя няма как да е убила бебето нарочно или неволно. Нико поема голям риск, но очевидно е отчаян. Следователят взима една служебна кола и потегля, нетърпелив да види какво ще открие на местопрестъплението в планините Катскилс.
Двадесет и втора глава
Нико и Мей нямат какво друго да правят, така че се прибират у дома. Той балансира по ръба на бръснача и го усеща. Мей е изтощена от постоянното мятане между надеждата и отчаянието. Сега им остава единствено да чакат. Може би полицията ще открие нещо, което да им помогне, на местопрестъплението в планините Катскилс.
Когато се прибират, Нико не може да си намери място. Кръстосва къщата. Започва да изнервя Мей с това. Двамата си говорят троснато.
— Мисля да отида до офиса — казва изведнъж. — Оставих нещата там да се случват от само себе си. Трябва да се разсея малко.
— Добра идея — съгласява се Мей, която иска той да се махне от къщата.