Нико има таен телефон. Защо?
Първата ѝ мисъл е за Синтия. Може би наистина имат извънбрачна връзка? Или е някоя друга жена? Той работи до късно. А в последно време Мей е дебела и депресирана. Но до онази вечер със Синтия тя никога не си беше помисляла, че той може да ѝ изневери. Може би е била съвсем сляпа, може би е била пълна глупачка. Съпругата винаги разбира последна за тези неща.
Телефонът изглежда нов. Тя го включва. Дисплеят светва. Значи поне батерията е заредена. Но сега я спира фактът, че не знае паролата. Трябва да нарисува фигура по светещите точки на дисплея, за да го отключи. А Мей не знае каква. Не знае дори паролата на мобилния телефон, който Нико носи със себе си. Тя прави няколко опита, но в крайна сметка телефонът се заключва, защото е сгрешила твърде много пъти поред.
Мей се опитва да разсъждава, но не е способна на нищо друго, освен на паника.
Следовател Расбак има доста неща, за които да мисли, докато пътува по дългия път към местопрестъплението в планините Катскилс. Припомня си разпита, който проведе по-рано през деня с Нико и Мей Конти. Почти е сигурен, че Мей не знае какво се случва всъщност. Но Нико — Расбак смята, че двамата с него са постигнали негласно споразумение, Нико знае, че според Расбак той е отвлякъл Кора и после е бил измамен. Убитият мъж очевидно има нещо общо с това. Той трябва да е мистериозният съучастник — онзи, който е бил зад волана на колата, минала по алеята в 00:35 часа. Следователят е възложил на някои от най-добрите си служители тази задача — да се опитат да открият някаква връзка между Нико и убития мъж, Дерек Хониг. Те проверяват щателно жертвата, като проследяват всички нейни познати. Може би ще открият някаква връзка, колкото и косвена да е тя, която да води към Нико. В интерес на истината, Расбак не се надява на това. Съпругът нямаше сам да дойде при него, ако допускаше, че може да бъде замесен. Но сега Дерек Хониг е мъртъв — вероятно Нико смята, че вече може да си позволи този риск, стига да има и най-малка вероятност да си върне детето.
Расбак е убеден, че мъжът обича дъщеря си и никога не е искал тя да пострада. Почти му дожалява за него. Но след това се сеща за бебето, което вероятно е мъртво, и за майката, която вече е съсипана, и цялото му съчувствие се изпарява.
— Завий тук — нарежда той на полицейския служител, който кара служебната кола.
Те слизат от шосето и известно време пътуват по черен път, на който не срещат нито една друга кола. Най-сетне стигат до отбивката. Полицейската кола се тресе и подскача по изровената алея за автомобили, обрасла с дървета и храсти, докато най-сетне не спира пред една обикновена наглед дървена вила, опасана с жълта полицейска лента за ограждане на местопрестъплението. На мястото вече има полицейска патрулна кола, която очевидно ги чака да пристигнат.
Спира и слизат.
— Следовател Расбак — представя се Расбак на полицейския служител, който ги очаква.
— Казвам се полицай Уот, господине. Насам.
Следователят се оглежда, без да пропуска нищо наоколо. Мястото е отдалечено и усамотено. През последните няколко километра не минаха покрай нито една друга вила. Постройката е на брега на малко изоставено езеро. Расбак си мисли, че мястото е идеално, за да се скрие отвлечено бебе за няколко дни.
Той влиза във вилата. Постройката е от седемдесетте години на миналия век, с грозен линолеум на пода в кухнята, пластмасова маса и старомодни шкафове.
— Къде беше тялото? — пита Расбак.
— Ето там — отговаря полицаят и посочва към дневната.
Стаята е обзаведена с мебели, които не си подхождат помежду си, изхвърлени от някое друго място. Няма място за съмнение къде е бил трупът. Кръвта е попила в стария бежов килим.
— С какво е извършено убийството?
— Изпратихме оръжието за изследване в лабораторията. Убиецът е използвал лопата. Ударил го е по главата с нея. Няколко пъти.
— Лицето все още разпознаваемо ли е? — пита Расбак.
— Смачкано е, но може да се разпознае.
Расбак си мисли дали да не закара Нико в моргата, за да го погледне. „Ето на това си играеш.“
— Е, каква е работната версия?
— На пръв поглед? Работим по версията за обир, който е завършил с фатални последици, но между нас казано, тук няма какво да се открадне. Естествено, не можем да знаем дали не е имало и нещо друго. Мястото е доста отдалечено. Възможно е да става въпрос за сделка за наркотици, която се е объркала.