— Или отвличане.
— Или отвличане. Но убийството изглеждаше малко лично, като се има предвид, че беше ударен многократно с лопатата. Искам да кажа, че нямаше никакво съмнение, че е мъртъв.
— И нямаше никакви следи от бебешки вещи? Пелени, биберони, такива неща?
— Не. Ако тук е имало бебе, човекът, който го е взел, е почистил много добре.
— Какво е правел с боклука?
— Предполагаме, че е изгарял част от него в печката, така че я проверихме, а освен това навън има открито огнище. Но тук нямаше никакъв боклук. Значи или нашият убит е ходил до бунището точно тази сутрин, или някой е почистил всичко. Най-близкото сметище е на тридесет километра оттук и там записват номерата на всички коли, които отиват да изхвърлят отпадъци — той не е ходил там през последната седмица.
— Значи не е обир. Никой не идва да извърши обир, не убива жертвата и след това разчиства целия ѝ боклук.
— Не.
— Къде е колата му?
— В лабораторията.
— Какъв модел е?
— С хибридно задвижване, тойота приус V. Черна.
„Бинго“, мисли си Расбак. Подозира, че следите от гумите ѝ ще съвпаднат със следите в гаража на семейство Конти. И независимо колко старателно са почистили боклука, ако бебето е било тук в продължение на няколко дни, трябва да са останали някакви следи от ДНК. Изглежда най-сетне са попаднали на първата си сериозна следа по случая с отвличането на малката Кора.
Може би все пак накрая ще стигнат донякъде. Само ако можеше да се отърве от усещането, че ще бъде твърде късно.
Двадесет и трета глава
Нико е в своя офис. Абсолютно сам. Той няма служители, които да работят в офиса, и сега е благодарен за това. Има нужда да си събере мислите.
Първо за срещата със следовател Расбак, на която бяха по-рано през деня с Мей. Расбак знае истината, той вече не се съмнява в това. Очите му сякаш пронизваха Нико и проникваха в най-съкровените му тайни. Все едно Нико сам се бе изправил и беше казал: „Ето го човека, с когото се уговорих да вземе Кора за няколко дни и да преговаря за парите от откупа. Сега е мъртъв. А аз изгубих контрол върху ситуацията.“. Той се пита защо Расбак не каза нищо за това пред Мей.
Но следователят сякаш предпочита да проверява подозренията си за всеки от тях насаме с другия. Това е ефективна техника, която създава недоверие помежду им. Може би Расбак отново ще се опита да привика Мей на разпит и да ѝ каже какво подозира за убития и за Нико.
Така или иначе, те вече имат адвокат. Адвокат, прочут с умението си да измъква хора, които трябва да горят в ада.
Сега Нико си дава сметка, че това е добре. Мей няма да ходи на повече разпити, ако адвокатът не присъства на тях. А Нико вече не се грижи за репутацията си; въпросът сега е как да не влезе в затвора и Мей да не разбере нищо.
Мобилният му телефон звъни. Той поглежда дисплея. Синтия е. Тази кучка. Защо му се обажда? Той се поколебава дали да вдигне, или да остави да се включи гласовата поща, но в крайна сметка отговаря.
— Ало? — казва студено.
Никога няма да ѝ прости за това, че излъга полицията.
— Нико — измърква Синтия, все едно нищо не е станало.
Все едно последните няколко дни изобщо не са се случвали и всичко си е същото както преди. Как му се иска това наистина да беше така.
— Какво има? — пита Нико.
Не иска да говори дълго с нея.
— Трябва да поговорим за нещо — продължава Синтия малко по-делово. — Можеш ли да дойдеш у нас?
— Защо? Искаш да ми се извиниш?
— Да се извиня ли?
— За това, че си излъгала полицията. Казала си им, че аз съм те свалял, но и двамата знаем, че ме сваляше ти.
— Съжалявам.
— Какво означава това, да му се не види? Съжаляваш, така ли? Имаш ли представа какви неприятности ми създаде?
— Може ли да го обсъдим?
— Защо трябва да го обсъждаме?
— Ще ти обясня, когато дойдеш — отговаря Синтия и прекъсва връзката.
Нико остава зад бюрото си в продължение на пет минути, като се опитва да реши какво да направи. Най-сетне се изправя, угася лампата и заключва вратата на офиса си. Не се чувства достатъчно сигурен, за да не ѝ обърне внимание. Синтия не е от жените, на които можеш да не обръщаш внимание. По-добре да разбере какво иска да му каже.
Когато пристига в собствения си квартал, Нико си дава сметка, че ако ще се вижда със Синтия, дори за няколко минути, по-добре Мей да не разбира за това. Така че не бива да паркира пред къщата. Ако остави колата в гаража, може първо да отиде до Синтия, минавайки през задния двор, а после да се прибере.