Той паркира аудито в собствения си гараж, минава през задния двор и портичката, която води към къщата на Синтия, и почуква на вратата. Чувства се така, все едно върши нещо потайно и грешно, все едно се крие от собствената си жена. Той не иска да го прави. Най-много от всичко му се иска да извие врата на Синтия. Безцелно оглежда задния двор, докато чака тя да му отвори вратата. Ето там беше седнал, когато тя се покатери в скута му.
Синтия отваря. Изглежда изненадана.
— Очаквах те на входната врата — казва тя.
Все едно намеква нещо. Но не се държи толкова изкусително, колкото обикновено. Нико веднага забелязва, че тя не е в настроение за секс. Е, и той не е.
Нико влиза в кухнята.
— За какво става въпрос? — пита той. — Трябва да се прибирам.
— Мисля, че ще искаш да отделиш няколко минути за това.
Синтия се обляга на кухненския плот, като скръства дългите си ръце под гърдите.
— Защо излъга полицията? — пита направо Нико.
— Беше съвсем невинна лъжа — отговаря Синтия.
— Не, не беше.
— Аз обичам да лъжа. Точно като теб.
— За какво говориш, по дяволите? — тросва се гневно Нико.
— Все пак живееш в лъжа, не е ли така?
Нико започва да усеща ледена тръпка. Тя няма откъде да знае. Няма откъде да знае нищо. Как би могла да знае?
— За какво говориш, по дяволите?
— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, Нико, но Греъм е монтирал скрита видеокамера в задния двор.
Той не казва нищо, но целият изстива.
— И камерата беше включена в нощта, когато ти беше тук — нощта, в която изчезна вашето бебе.
„Тя знае“, мисли си Нико. „Мамка му. Мамка му.“ Той започва да се поти. Взира се в красивото ѝ лице; сега му се струва отвратително. Кучката, която манипулира всички. Може би блъфира. Но и Нико може да блъфира.
— Значи сте имали включена камера? Вижда ли се похитителят? — пита той, все едно това е добра новина.
— О, да — отговаря тя. — Вижда се и още как.
Нико разбира, че това е краят. Тя има видеозапис, на който се вижда самият той. По лицето ѝ се чете, че е така.
— Ти беше.
— Глупости — тросва се Нико.
Опитва се да се държи така, все едно не вярва на нито една дума, но си дава сметка, че от това няма никакъв смисъл.
— Искаш ли да видиш записа?
Не, иска да ѝ извие врата.
— Да — отговаря той.
— Ела с мен — казва Синтия и се обръща, за да се качи на горния етаж.
Той я следва нагоре към спалнята, в която спят с Греъм. Мисли си колко е глупава да покани в спалнята си човек, за когото вече знае, че е способен на отвличане. Не изглежда изплашена. Изглежда така, все едно контролира цялата ситуация. Но точно това обича тя — да контролира хората, да им дърпа конците и да гледа как танцуват като марионетки. Освен това обича и малко пипер, малко опасност в живота си. Очевидно се кани да го изнудва. Той се пита дали ще ѝ позволи да го направи.
На леглото има отворен лаптоп. Тя натиска няколко клавиша и на екрана започва да тече видеозапис с дата и час. Нико примигва учестено, докато гледа. Ето го и него, как се занимава с крушката, преди да влезе в къщата. Три минути по-късно излиза с Кора, увита в бялото ѝ одеяло. Несъмнено е той. Оглежда се, за да се увери, че никой не го наблюдава. После бързо отива до задната врата на гаража и се появява отново около минута по-късно, като този път прекосява двора без бебето. И забравя да завърти крушката на сензора за движение обратно на мястото ѝ. Докато гледа записа сега, след всичко, което се случи, Нико се чувства смазан от угризения, вина и срам.
И гняв, че е разкрит. От нея. Тя ще покаже записа на полицията. Ще го покаже на Мей. С него е свършено.
— Кой друг е гледал това? — пита той.
Тя не отговаря на въпроса му.
— Уби ли я? — пита го Синтия, като едва ли не звучи палаво както преди.
Повдига му се от нея, от нейното бездушно любопитство.
Нико не отговаря. Може би е добре тя да си мисли, че е способен на убийство.
— Кой друг? — настоява да узнае той, като я гледа яростно.
— Никой — лъже тя.
— Греъм?
— Не, не го е виждал. Казах му, че съм проверила видеокамерата, но батерията е била изтощена. Той не се усъмни.
— Нали го знаеш Греъм — добавя Синтия, — нищо не го интересува.
— Тогава защо ми го показваш? — пита Нико. — Защо не отидеш направо в полицията?
— Защо да го правя? Ние сме приятели, нали така?
— Престани с тези глупости, Синтия.
— Добре тогава. Ако искаш това да си остане между нас, ще ти струва нещо.
— Ами, това е проблем, Синтия — отговаря Нико с много равен глас. — Защото аз нямам никакви пари.