— Е, стига. Сигурно все имаш нещо.
— Не, фалирал съм — отговаря студено той. — Според теб защо отвлякох собственото си дете? За забавление?
Той вижда разочарованието, което се изписва по лицето ѝ, докато променя очакванията си в движение.
— Не можеш ли да ипотекираш къщата си?
— Къщата вече е ипотекирана.
— Вземи още една ипотека.
Студенокръвна кучка.
— Не мога. Очевидно не мога да го направя, без Мей да разбере за това.
— В такъв случай може би ще трябва да покажем записа и на Мей.
Нико изведнъж прави крачка към нея. Не му се налага да се преструва на човек, който няма какво да губи, защото наистина няма какво да губи. Готов е да я прекърши на две точно в този момент. Но тя не изглежда изплашена, а възбудена. Очите ѝ блестят и той вижда как гърдите ѝ се повдигат и спускат учестено. Може би най-много от всичко жадува опасността. Тръпката.
— Няма да показваш този запис на никого.
Тя не бърза да отговори. Поглежда го право в очите. Лицата им са едва на сантиметри едно от друго.
— И аз предпочитам да не го показвам на никого, Нико. Бих искала това да си остане между нас. Но трябва да ми окажеш някакво съдействие. Трябва да намериш някакви пари.
Нико трескаво разсъждава. Той няма пари. И не знае откъде да намери. Ще трябва да си спечели малко време.
— Виж, сега наистина нямам никакви пари. Дай ми малко време, за да помисля. Нали знаеш каква катастрофа е животът ми в момента. Дори не мога да разсъждавам както трябва.
— Нещата не протекоха точно така, както ги беше планирал, нали? — любопитства тя. — И аз чета вестниците.
Иска му се да я удари, но се спира навреме.
Тя го поглежда преценяващо:
— Добре. Ще ти дам малко време. Няма да показвам записа на никого — засега.
— За колко пари говорим?
— Двеста хиляди.
Сумата е по-малка, отколкото е очаквал. Представяше си, че ще му поиска повече — достатъчно като за бомбастичния си характер. Но ако ѝ плати, тя ще му поиска още и още — така действат хората, които изнудват някого, изнудването никога не свършва. В такъв случай сумата, която му казва сега, няма никакво значение. Дори да ѝ плати и тя да унищожи записа пред него, Нико никога няма да бъде сигурен, че не е направила копия. Животът му е съсипан. Но той вече знаеше това. Животът му е напълно съсипан по всички фронтове. Той се пита защо изобщо продължава.
— Струва ми се съвсем честно — добавя тя.
— Тръгвам си. Не се доближавай до Мей.
— Няма. Но ако търпението ми се изчерпи, ако не ми се обадиш, може и аз да се обадя.
Нико я избутва настрани, за да се спусне по стълбите и да излезе от къщата през вратата в кухнята, без да поглежда назад. Толкова е ядосан, че не мисли както трябва. Ядосан и изплашен. Значи има доказателство. Доказателство, че той е взел бебето. Това променя всичко. Така ще влезе в затвора за много дълго време. И Мей ще разбере.
В този момент той не е в състояние да си представи как ситуацията може да се влоши още повече. Влиза в задния двор на собствената си къща, като минава през портичката. Мей е там и полива цветята.
Очите им се срещат.
Двадесет и четвърта глава
Мей вижда Нико, който идва от задния двор на съседната къща, и очите ѝ се разширяват. Толкова е шокирана, че замръзва на мястото си с лейката в ръка. Нико е бил при Синтия. Защо? Има само една причина той да ходи при нея. Но Мей все пак го пита.
— Защо си бил при Синтия? — пита студено тя.
Нико пребледнява. По лицето му се изписва изражението на сърна, уловена в светлината на приближаващите фарове. Никога не го е бивало да импровизира. Тя едва ли не му съчувства. Но не може да му съчувства, защото точно в момента го мрази. Мей захвърля лейката, изтичва покрай него и влиза през задната врата в къщата.
Той тръгва след нея, като отчаяно я вика:
— Мей! Почакай!
Но тя не го чака. Изтичва на горния етаж; вече шумно хлипа. Нико я следва по петите нагоре по стълбището, умолявайки я да почака, да говори с него, да го остави да ѝ обясни.
Но всъщност няма никаква идея как ще ѝ обясни. Как ще ѝ обясни защо е отишъл тайно при Синтия, без да разкрие за съществуването на видеозаписа?
Той очаква Мей да отиде в тяхната спалня и да се хвърли на леглото, за да плаче — както постъпва, когато е разстроена. Може би ще затръшне вратата в лицето му и ще я заключи. Правила го е преди. В крайна сметка ще излезе оттам, а междувременно той ще има възможност да помисли какво да каже.
Но тя не влиза в спалнята и не се хвърля на леглото, за да избухне в ридания. И не заключва вратата от вътрешната страна. Вместо това изтичва до кабинета. Той я следва по коридора. Вижда как тя пада на колене пред въздухопровода.