Родителите ѝ ще го държат с това до края на живота му, но поне с Мей и Кора отново ще могат да бъдат семейство. Ще си върнат детето. Мей ще бъде щастлива. Той ще се скъсва от работа, за да се грижи за тях, ще започне отначало. Може би ще успее да го направи. Може би Ричард всъщност не иска да го разкрива. Подобно разкритие би навредило и на тях — на положението им в обществото и на неговата репутация сред останалите бизнесмени. Може би просто иска да държи Нико с тази мръсна малка семейна тайна. Това би било точно в стила на Ричард. Нико започва да диша малко по-леко.
Трябва да се отърве от телефона. Ами ако Мей натисне полето за повторно набиране и се свърже с баща си? Тогава си спомня, че тя не знае паролата. Въпреки това трябва да се отърве от него. Телефонът го свързва с отвличането. Не бива да позволява да попадне в полицията.
Остава и проблемът със Синтия и нейния видеозапис. Той няма никаква идея какво да направи по този въпрос. Поне в краткосрочен план тя ще си мълчи, стига да успее да я убеди, че ще ѝ намери парите, които иска.
Господи, какъв хаос!
Нико се изправя в тъмното и навлича същите джинси и тениска, с които беше облечен предишния ден. Тихо пристъпва по мокета в спалнята, като внимава да не събуди Мей. Облича се бързо, а после прекосява коридора до кабинета, където мобилният телефон продължава да си лежи на пода, точно където го оставиха снощи. Включва го и го проверява за последен път. Нищо. Няма нужда да пази този телефон. Той е уличаващо доказателство. Ако се наложи да говори с Ричард, ще го направи директно. Ако Ричард не иска да го разкрие, а просто да го държи с нещо до края на живота му и да го измъчва насаме, трябва да се отърве от телефона. Това е единственото веществено доказателство, което съществува срещу него, ако не се брои видеозаписът на Синтия.
Едно по едно. Първо трябва да се отърве от телефона.
Той взима ключовете за колата от купичката до входната врата и тихо се измъква навън. Мисли си да остави бележка на Мей, но предполага, че ще се върне, преди тя да се събуди, така че не си прави този труд. Прекосява улицата и се качва в аудито. Времето е хладно, точно преди зазоряване. Все още не е взел окончателно решение какво ще прави с телефона, но сега открива, че е поел към езерото — любимото му място за мислене. Още е тъмно. Той мисли, докато шофира.
Мисли за Синтия. Тя е изнудвачка. Човек трябва да бъде от определен тип, за да изнудва. Той се пита какво друго е правила. Пита се дали не може да намери нещо също толкова уличаващо срещу нея, колкото онова, което тя има срещу него. Да уравновеси везните. Ако не успее да открие нищо, което да използва срещу нея, може би ще може да измисли нещо, да я натопи по някакъв начин. Но за това ще има нужда от помощ. Стомахът му се свива от тази мисъл. Животът на престъпник не му се удава, а вместо това сякаш се закопава все по-дълбоко и по-дълбоко.
Продължава да се държи за мисълта, че ще успее да си върне нещо подобно на предишния си живот, ако им върнат Кора невредима, Ричард запази тайната му и той открие нещо срещу Синтия — по един или друг начин — с което да я държи по-далеч от себе си. Защото няма начин да ѝ плати веднъж и да продължава да ѝ плаща. Не може да се остави да го държи в ръцете си.
Но дори да успее да направи всички тези неща, той никога, никога няма да живее спокойно. Той си дава сметка за това. Ще живее само заради Кора и заради Мей. Ще се погрижи да им осигури възможно най-щастлив живот. Защото им го дължи. Няма значение дали самият той е щастлив, или не; вече е пропилял правото си на лично щастие.
Нико паркира колата на любимото си място под дървото, обърната към езерото. Остава вътре в продължение на няколко минути, като си спомня последния път, когато беше тук. Оттогава се случиха толкова много неща. Едва преди няколко дни беше толкова уверен, че ще си върне Кора. Ако нещата се бяха развили така, както трябваше, детето му вече щеше да бъде при него, парите също, и никой нямаше да знае какво е станало. А вместо това се стигна до този шибан хаос.
Най-сетне той излиза от колата. До езерото рано сутрин е студено. Небето едва е започнало да просветлява. Мобилният телефон е в джоба му. Нико тръгва надолу към брега, където е кеят. Ще отиде до края на кея и ще хвърли мобилния телефон в езерото. Никой никога няма да го намери. Така ще има поне едно нещо по-малко, за което да се тревожи.