Струваше му се твърде хубаво, за да е истина, и действително беше така.
Истината е, че той е измамник — и вече всички го знаят. Не беше научил тайните на бизнеса по трудния начин. Беше се обърнал към големите клиенти, преди да е готов за тях. Ако не се бе оженил за Мей — или не, ако не беше приел парите на родителите ѝ — все още щяха да живеят в апартамент под наем в друг квартал, той щеше да държи някой грозен офис по-далеч от центъра на града и нямаше да кара ауди. Но щеше да работи здраво и да успее със собствени сили. И двамата с Мей щяха да бъдат щастливи.
А Кора щеше да си бъде у дома.
Виж какво стана вместо това. Виж го сега. Собственик на провален бизнес, на ръба на банкрута. Похитител. Престъпник. Лъжец. Подозиран от полицията. В лапите на тъст с мания за величие, който знае какво е направил, и на студенокръвна изнудвачка, която никога няма да спре да го преследва за пари. Той е почти във фалит, макар че са му дали толкова много — капитал за бизнеса, контакти с приятелите на Ричард от престижния клуб, пари за къщата.
Компанията му е дружество с ограничена отговорност — когато фалира, двамата с Мей поне ще си запазят дома.
Къщата, за която са платили нейните родители. Но инвестицията им в неговия бизнес ще бъде изгубена. Точно като петте милиона долара, които бяха платили за Кора. А сега и Ричард преговаря с похитителите — значи ще платят още, за да върнат Кора. Нико не знае точно колко.
Колко ли го мразят родителите на Мей? Нико за пръв път разсъждава от тяхната гледна точка. Разбира разочарованието им; обяснява си защо го ненавиждат. Нико ги е разочаровал, всичките до един. Бизнесът му е претърпял впечатляващ провал, въпреки цялата им помощ. Капиталът, хубавият офис, скъпите костюми и връзките с клиенти, които му беше осигурил неговият тъст. Нико продължава да вярва, че ако беше направил всичко така, както искаше, щеше да постигне успех със собствени сили. Но Ричард го притисна да поеме договори, които не можеше да изпълни. Едва ли не му беше заложил капан, за да се провали.
И тогава Нико се реши на отчаяни действия.
Само да можеше да се върне назад и да вземе други решения, да избере други възможности. Само да можеше да се върне в миналото. Къде се беше объркало всичко? В кой момент всичко беше тръгнало по дяволите? Дали не беше в деня, в който се ожени? Не, той отказва да приеме това. Дали не беше, когато прие да вземе заем от родителите на Мей, за да започне бизнес? Или когато Ричард го запозна с потенциални клиенти и той се забърка в нещо, с което не можеше да се справи — а след това тези клиенти се отказаха от него? Нико смята, че може да бъде по-точен в преценката на събитията. Всъщност беше денят, в който сключи сделката с Брус — с Дерек Хониг. Денят, в който спря да се оплаква и започна да планира.
Когато всичко беше тръгнало надолу, Нико беше започнал да се отбива за по едно питие в бара на ъгъла, преди да се прибере у дома при своята апатична и сълзлива жена. В пет следобед, когато отиваше там, обикновено беше доста тихо, но по-късно идваха повече хора и заведението се оживяваше. Той седеше на бара с единственото си питие, взираше се в кехлибарената течност в чашата и се чудеше какво да прави с живота си, по дяволите.
Когато започваха да идват хора, той си тръгваше и отиваше да се разходи покрай езерото, защото все още не му се прибираше. Сядаше на любимата си пейка и се взираше във водата.
Един ден някакъв човек се приближи и седна до него. Подразнен от това, Нико се канеше да си тръгва — чувстваше се така, все едно са нарушили личното му пространство. Но преди да успее да си тръгне, човекът го заговори.
— Май не върви — каза мъжът със съчувствие.
Нико отговори рязко:
— Може да се каже.
— Какво стана, скарахте се с гаджето? — попита мъжът.
— Де да беше толкова просто — отвърна Нико.
— А, значи сигурно имаш проблеми в бизнеса — продължи мъжът и се усмихна. — Те са много по-тежки.
Той протегна ръка и се представи:
— Брус Нийланд.
Нико стисна ръката му:
— Нико Конти.
Двамата поговориха малко. Нико се прибра у дома. И след това, докато времето в късната пролет ставаше все по-хубаво, започна да ходи в бара за своето питие, а после да се разхожда и да сяда на любимото си място до езерото. Брус също идваше от време на време — около един път седмично.