Нико започна да очаква с нетърпение случайните срещи с Брус. Оказа се, че да може да разкаже за проблемите си на някого — на човек, който не го съди — му носи облекчение. А нямаше никой друг, с когото да поговори. Не беше близък със собственото си семейство и със сигурност нямаше как да каже на Мей какво става в действителност — не и с нейната депресия и очакването той да успее на всяка цена. Не ѝ беше споделил, че нещата не вървят, а след като веднъж бе започнал да ѝ го спестява, нямаше как изведнъж да ѝ разкаже колко зле беше положението. Бе попаднал в собствения си капан.
Брус сякаш го разбираше. Самият той също беше преживял трудни времена, но бе успял да се измъкне. Занимаваше се със строително-ремонтни дейности. В неговия бизнес имаше и добри, и лоши години. Човек трябваше да действа гъвкаво и да реагира на ситуацията. В хубавите години хората имаха пари за освежаващи ремонти и подобрения. В лошите години само си поправяха покривите, а той мразеше да поправя покриви.
В Брус имаше нещо странно, което Нико не можеше да определи със сигурност.
— Не приличаш на човек, който се занимава със строително-ремонтни дейности — каза му един ден.
Брус седеше до него, облечен с добре скроен костюм, почти толкова скъп, колкото костюма на Нико.
— След работа се издокарвам — пошегува се.
— Не, честно — с какво се занимаваш в момента? — попита го Нико.
— Отказах се от ремонтите. Вече съм стар за тази работа. Спестих малко пари и си купих фирма, която се занимава със събаряне на сгради. Работата не изисква да ходя на място. Вече не измръзвам от студ през половината време.
Дори под скъпия костюм се виждаше, че Брус ще се чувства в стихията си на строителна площадка, на която се работи с динамит, или на някой стръмен покрив. Под лъскавата фасада прозираше груба сила. Нико си помисли, че би се справил добре, ако се стигне до бой.
Един ден Нико изпи малко по-голямо количество алкохол. По-късно, докато седяха до езерото, разказа на Брус повече, отколкото искаше. Думите просто му се изплъзнаха и той му сподели за проблемите с родителите на жена си. Брус беше добър слушател.
— Дължа им много пари.
— Все пак са родителите на жена ти — отговори Брус. — Няма да те хвърлят в езерото за храна на рибите, ако не им платиш.
— Може би така щеше да бъде по-добре — каза горчиво Нико.
После му разказа за всичко, с което го държаха родителите на жена му — бизнеса, къщата, клиентите, дори за това, че я настройваха срещу него.
— Мен ако питаш, направо са те стиснали за топките — отбеляза Брус.
— Аха.
— Какво ще правиш?
— Не знам.
— Може да им поискаш още един заем, за да преживееш, докато бизнесът се обърне. Като е гарга, да е рошава.
— Не става.
Брус го погледна в очите.
— Не бъди задник. Просто ги помоли. Излез от тази дупка. Ще дочакаш и по-добри времена. Така или иначе, те имат интерес да защитят инвестицията си. Трябва поне да им дадеш тази възможност.
Нико се замисли върху думите му. Колкото и да не му харесваше тази идея, наистина имаше смисъл да си признае всичко на Ричард и да му каже, че изпитва затруднения в бизнеса. Можеше да го помоли това да си остане между тях двамата, така че Мей да не се тревожи. В крайна сметка постоянно се случваше някой бизнес да пропадне. Цялата икономика беше такава. Днес беше много по-трудно от едно време, когато Ричард беше влязъл в бизнеса. Естествено, Ричард никога нямаше да го разбере. А дори да го разбере, никога нямаше да му го каже.
— Обърни се към тъста си — посъветва го Брус. — Не ходи в банката.
Нико не го каза на Брус, но той вече беше ходил в банката. Преди няколко месеца бе ипотекирал къщата. Беше обяснил на Мей, че с получените пари ще помогне на своя бизнес да се разрасне, защото условията на пазара са подходящи за това. Беше я накарал да обещае, че няма да каже на родителите си. И без това бяха твърде замесени в техните дела.
— Може би си прав — отговори Нико.
Той мисли за това през следващите два дни. Не можеше да спи добре. Най-сетне реши да се обърне към своя тъст. Винаги се срещаше с Ричард, когато ставаше дума за финансови дела, свързани с родителите на Мей. Ричард предпочиташе така. Нико му се обади и го попита дали могат да се видят за по едно питие. Ричард изглежда се изненада и му предложи да се срещнат в бара на неговия клуб. Естествено. Винаги държеше да бъде на собствената си шибана територия.
Когато Нико пристигна там, беше притеснен и изпи питието си доста бързо. Опита се да намали темпото, щом стигна до ледените кубчета в чашата си. Едва тогава осъзна, че в последно време беше развил навика да пие всеки ден след работа. Ричард се взираше в него.