Спомня си за последната нощ, в която държеше дъщеря си в ръце, когато я плесна, когато ѝ се скара. Мисли си за онази нощ. Как Нико се натискаше със Синтия, докато някой е откраднал детето им. Полицията смята, че той е предал бебето на съучастника си, а след това се е върнал на празненството и се е натискал със Синтия, все едно нищо не е станало.
Тя не може да повярва. Не може да повярва, че той е способен на това. Никога не би го направил. Той обича Кора. Никога не би я поставил в такава опасност. Полицията греши. Тя си спомня какъв беше той в онази нощ. Спомня си шока и ужаса, изписани по лицето му. Колко травмиран изглеждаше.
От друга страна, не може да се отрече какво е направил със Синтия.
Иска ѝ се да обвини Синтия за всичките си проблеми, но знае, че тя не е отвлякла бебето ѝ. То е мъртво. Отвлечено е от непознати хора, които са взели парите на нейните родители. Тя никога няма да разбере кой е виновен за това. От полицията няма никаква полза. Сякаш импровизират в движение.
Вероятно Мей може да наеме частен детектив. Родителите ѝ ще платят. Вече е твърде късно да си върне Кора, но тя иска да разбере какво се е случило. Няма да се успокои, докато не разбере истината. Трябва да знае какво е станало с нейното бебе. Който и да е бил виновникът, тя ще го накара да си плати.
А Синтия — тя се опита да открадне съпруга ѝ; съпруга, когото вече дори не беше сигурна, че иска. Ненавижда я. Понякога си мисли, че Нико и Синтия заслужават да бъдат един с друг. Сега Мей чува Синтия от другата страна на стената и цялата ѝ ненавист към нея се фокусира в мощен пристъп на гняв. Защото ако не бяха отишли в къщата ѝ през онази нощ, ако Синтия не им беше забранила да вземат детето си, нищо нямаше да се случи така. Бебето ѝ все още щеше да бъде с нея. Всичко щеше да бъде както трябва.
Тя знае, че Синтия е у дома, в съседната къща.
Мей се оглежда в счупеното огледало в банята на горния етаж, което все още не са сменили. Изглежда натрошена на стотици различни парчета. Измива си лицето и сресва косата си. Отива в спалнята и облича чиста тениска върху джинсите си. После отива до съседната къща и позвънява на входната врата.
Синтия отваря и явно се изненадва да види Мей на прага на дома си.
— Може ли да вляза? — пита Мей.
Въпреки че е сама, Синтия е облечена добре — с ленени шорти и красива копринена блуза. За момент я поглежда подозрително. После отваря вратата по-широко и казва:
— Естествено.
Мей влиза в къщата.
— Искаш ли кафе? Мога да направя — предлага Синтия. — Греъм го няма, замина по работа за няколко дни.
— Естествено — казва Мей, докато върви след нея навътре в къщата.
След като вече е тук, не знае откъде да започне. Целта ѝ е да разбере истината. Дали да се държи приятелски? Или обвинително? Последния път, когато беше в тази къща, всичко беше нормално. Кора още беше при нея. Струва ѝ се, че това бе толкова отдавна. В някой друг живот. Не е влизала в къщата на Синтия от нощта на отвличането. Но Нико е бил тук.
Когато влизат в кухнята, Мей поглежда към плъзгащите се стъклени врати, които водят към задния двор. Вижда столовете на двора. Представя си как Синтия седи в скута на Нико на един от тези столове, докато онзи убит мъж откарва бебето им с колата си. Изпълва я гняв, но тя внимава да не се издаде. Има голям опит в това да изпитва гняв, без да се издава. Лицемерничи. Нали всички правят така? Всички се преструват на нещо, което не са. Целият свят е изграден от лъжи и измами. Синтия е лъжкиня, точно като съпруга на Мей.
Мей изведнъж усеща замайване и сяда до кухненската маса. Синтия включва машината за кафе и се обръща към нея, като се подпира на кухненския плот. Погледната от мястото на Мей, домакинята изглежда по-висока и дългокрака. Мей осъзнава, че изпитва ревност, налудничава ревност. И Синтия го знае.
Нито една от двете не иска да започне разговора първа. Става неловко. Най-сетне Синтия пита:
— Има ли някакво развитие по разследването?
По лицето ѝ се изписва престорена загриженост, когато го казва.
Мей отвръща на погледа ѝ:
— Бебето ми никога няма да се върне.
Казва го спокойно, все едно говори за времето. Усеща се откъсната от действителността, без връзка с нищо. Седи на ръба на черната дупка. Изведнъж си дава сметка, че беше грешка да дойде тук. Не е достатъчно силна, за да се изправи сама срещу Синтия. Беше опасно да идва. Тя се страхува от Синтия. Защо? Защо изведнъж изпитва страх от нея? Какво може да ѝ направи Синтия след всичко, което вече се е случило? Наистина, след като е изгубила толкова много, Мей би трябвало да се чувства неуязвима. Не ѝ е останало нищо, което да загуби. Би трябвало Синтия да се бои от нея.