Когато се омъжи за Нико, Мей се разбунтува срещу тях, но сега излиза, че този бунт е бил мъртвороден. След като вече се беше омъжила за Нико и бе направила този голям театрален жест, тя бе позволила на родителите си отново да си възвърнат контрола върху конците. Беше се поддала на страха си. След като беше направила онази голяма крачка към своята независимост за пръв път през живота си, след като беше разбрала какво иска и какво чувства, след като се беше влюбила в Нико и се беше омъжила за него, тя трябваше да продължи напред и да живее собствения си живот. Трябваше да каже „стига“ на родителите си още в деня на сватбата, но след като веднъж се беше омъжила за човек, когото ненавиждаха, тя се беше оставила да си я купят обратно. Купиха ѝ кола. Купиха ѝ къща. Купиха на Нико старт в живота. Мей беше позволила на родителите си да платят за хубавия ѝ живот с Нико. Докато двамата с него не се оплетоха в техните конци и не се задушиха в тях. Значи майка ѝ и баща ѝ в крайна сметка никога не се бяха отказвали от контрола си върху нея. Всичко е било илюзия — че тя е независим човек, че води независим живот. Пита се дали нещата с Нико нямаше да се развият по друг начин, ако веднага след брака не бяха заминали и не бяха отказали помощта на родителите ѝ.
Или пък Нико изобщо не беше човекът, за когото си мислеше, че се е омъжила. Може би майка ѝ и баща ѝ бяха прави за това, че тя винаги взимаше погрешни решения.
Докато стои в края на алеята пред къщата на родителите си, Мей изведнъж си спомня къде е виждала убития мъж. Започва да трепери като лист на вятъра, докато се опитва да осмисли тази нова информация. После изважда мобилния си телефон и се обажда за такси.
Нико отново се опитва да се свърже с Ричард и оставя още едно кратко, напрегнато съобщение на гласовата му поща.
Ричард го наказва, като го държи на тъмно. Смята да се оправи съвсем сам и да му каже едва когато всичко свърши, когато Кора се върне жива и здрава. Ако изобщо се върне.
От друга страна, Нико все пак е принуден да си признае, че така може би наистина е по-добре. Ако някой изобщо успее да се справи с тази ситуация, това ще бъде Ричард. Тъстът му с неговите торби с пари и неговите железни нерви. Нико не иска нищо друго, освен да легне на кушетката в офиса, да поспи няколко часа и да се събуди от обаждането по телефона, от което да научи, че Кора вече си е у дома, жива и здрава. Но след това… какво щеше да стане след това?
Той си спомня, че има отворена бутилка скоч в дъното на едно от чекмеджетата на шкафовете за документи в офиса си. Спира да кръстосва помещението, пристъпва до шкафа и отваря чекмеджето. Бутилката е наполовина празна. Той си взима чаша, която също е скрита в чекмеджето, и си налива голямо питие. След това отново започва да кръстосва офиса. Трябва да измисли какво да направи.
Нико изпитва ужас от мисълта, че никога повече няма да види Кора. Освен това изпитва ужас от мисълта, че ще го арестуват и ще отиде в затвора. Не се съмнява, че ако наистина го арестуват, Обри Уест — адвокатът, който има най-големи шансове да направи така, че да го оправдаят — вече няма да работи за него. Защото родителите на Мей няма да му платят за това, а Нико не разполага с толкова пари, че да плати сам за услугите на такъв елитен адвокат. Адвокатът, който би могъл да си позволи, ще бъде евтин. Сигурно няма да бъде достатъчно квалифициран, за да участва в такова дело. Не му остава никакъв шанс.
Той отново напълва чашата си от бутилката, която вече стои отворена на скъпото му бюро, и си дава сметка, че е започнал да мисли какво ще направи, след като го арестуват. Арестът вече му се струва неизбежен. Мей няма да го подкрепи, не и след като чуе истината от собствения си баща. Защо да го прави? Тя ще го намрази. И ще има всички основания за това. Ако тя му беше причинила същото нещо, той никога нямаше да ѝ го прости.
Налице е и видеозаписът на Синтия.
По средата на третото си питие Нико за пръв път си дава сметка, че може да каже цялата истина на полицията. Какво ще стане, ако просто каже всичко на Расбак? Да, той се е запознал с Брус — който се е оказал Дерек Хониг. Да, имал е затруднения в бизнеса. Да, собственият му тъст е отказал да му помогне. Да, той е възнамерявал да отвлече и да скрие собственото си бебе за няколко дни, за да вземе парите за откупа от родителите на жена си. Но всичко това всъщност не беше негова идея. Идеята беше на Дерек Хониг.
Идеята изобщо не беше на Нико. Дерек Хониг беше предложил да го направят. От гледна точка на Нико, това беше просто начин да получи предварително част от наследството на жена си. Никой не биваше да умре. Нито неговото дете, нито съучастника му.