Нико също е жертва в цялата ситуация. Не е невинен, но и той е жертва. Беше отчаян и попадна на лош човек. Запозна се с измамник, който го излъга за името си и го манипулира така, че да участва в отвличане, от което да спечели самият той. Един добър адвокат ще успее да го извърти по този начин. Обри Уест би успял.
Може да признае всичко на следовател Расбак. Да му разкаже всичко, което знае. Да помогне на разследването.
Само Кора да се върне у дома.
Може би ще отиде в затвора. Но Кора, ако остане жива, поне ще бъде с майка си. А Ричард вече няма да разполага с нищо, с което да го държи. След като излезе от затвора, вече няма да дължи нищо на родителите на Мей. И Синтия ще остане прецакана. Може дори да се постарае да направи така, че самата тя да отиде в затвора за опит за изнудване. За миг си представя Синтия, облечена в безформен оранжев гащеризон, с немита коса.
Усмихва се горчиво и болезнено. Вдига очи и среща отражението си в стъклото върху една фотография, окачена в рамка зад бюрото му — и едва успява да различи собственото си лице.
Тридесет и първа глава
Нико най-сетне се прибира, след като се е стъмнило. Пил е твърде много, затова оставя колата и си взима такси. Прибира се раздърпан, с кървясали очи, измъчен от напрежение въпреки всичкия алкохол, който е погълнал.
Не знае какво става. Не знае какво да каже на Мей. Цял ден се обажда на своя тъст, но кучият син не отговаря. Обажда се и на Мей няколко пъти, но винаги направо се включва гласова поща — и на домашния телефон, и на мобилния. Никой не му връща обажданията, никой не му звъни.
Нико се страхува от най-лошото. Страх го е да се прибере у дома, но в крайна сметка не успява да измисли какво друго да направи.
Влиза през входната врата. В къщата е тъмно.
— Мей? — подвиква той, като се пита къде е.
Къщата изглежда празна. Той се отправя към кухнята. Цари тишина. Застава неподвижно и се вслушва. Може би я няма.
— Мей?
Този път извиква по-силно, разтревожено. С по-бързи крачки се отправя към дневната.
Спира намясто, когато я вижда. Мей седи на дивана в тъмното напълно неподвижна. Държи в ръцете си голям нож. Нико го разпознава, това е най-големият нож от комплекта на кухненския плот. Кръвта се отдръпва от сърцето му и се стича в петите. Той предпазливо пристъпва напред и се опитва да види ножа по-добре, но не успява да го разгледа. Защо държи нож в тъмното?
— Мей? — казва Нико по-тихо.
Тя изглежда изпаднала в някакъв транс. Плаши го. Какво прави с този нож, по дяволите?
— Мей, какво е станало?
Говори ѝ така, както се говори на опасно животно. Тя не му отвръща и той продължава, все така меко и предпазливо:
— Какво правиш с този нож?
Трябва да светне. Той бавно пристъпва към лампата на една масичка.
— Не ме доближавай! — казва тя и вдига ножа.
Нико замръзва, като я гледа с широко отворени очи — Мей държи ножа така, сякаш наистина е готова да го използва.
— Знам какво си направил — промълвява тя глухо и отчаяно.
Мислите на Нико препускат. Мей сигурно е говорила с баща си. Няма никаква следа от Кора. Сигурно всичко ужасно се е объркало. Залива го отчаяние. Нико осъзнава колко много се е надявал неговият тъст да спаси положението и да направи така, че Кора да се върне при тях. Но очевидно всичко се е провалило. Никога няма да си върнат бебето, никога. А бащата на Мей ѝ е казал истината.
А сега и това, последното парче от мозайката — жена му е полудяла. И той е виновен за всичко.
— Защо ти е този нож, Мей? — пита глухо Нико.
— За самозащита.
— От кого?
— От теб.
— Няма нужда да се защитаваш от мен — казва ѝ Нико в тъмното.
Какво ѝ е разказал нейният баща? Какви лъжи? Той никога, в никакъв случай не би направил нарочно нещо лошо на жена си или на детето. Няма никаква причина тя да се бои от него. „Ти си опасен, Нико, с твоите планове и схеми.“
— Виждала ли си се с баща си?
— Не.
— Но си говорила с него.
— Не.
Нико не разбира какво е станало.
— С кого си говорила?
— С никого.
— Защо седиш в тъмното с нож, Мей?
— Не е вярно — спомня си Мей. — Всъщност говорих със Синтия.
Нико замълчава. Обзет от ужас.
— Тя ми показа видеозаписа.
Погледът, който отправя към него, е ужасяващ. По лицето ѝ се изписва цялата болка и ярост, която изпитва. Цялата омраза.
Нико изведнъж губи силите си; чувства се така, все едно коленете му ще се огънат. Всичко свърши. Може би Мей иска да му пререже гърлото за това, че е откраднал бебето им. Не може да я вини. Иска му се да сграбчи ножа и сам да го направи.