Изведнъж се вледенява. Трябва да види този нож. Трябва да разбере дали вече не го е използвала. Но тук е твърде тъмно. Не вижда достатъчно добре, за да разбере дали по нея или по ножа има кръв. Той прави още една крачка към нея и спира.
— Направи ли нещо на Синтия? — пита той, обзет от ужас какво може да му отговори.
Тя не отвръща на въпроса му. Вместо това казва:
— Ти си отвлякъл Кора. Видях го със собствените си очи. Изнесе я от къщата, увита в нейното одеяло, и я занесе в гаража. Онзи човек я откара. Ти си планирал всичко. Излъгал си ме. И не спря да ме лъжеш през цялото време.
Гласът ѝ звучи като тихо съскане.
— А когато той на свой ред те е измамил, си отишъл в онази вила и си го пребил до смърт с лопата.
Нико е ужасен от думите ѝ.
— Не, Мей — не съм го направил!
— А после седеше срещу мен на кухненската маса и ми каза, че ти се струва познат отнякъде.
На Нико му прилошава. Представя си как изглежда в нейните очи. Колко злокобно е станало всичко.
Мей се навежда напред, като здраво стиска ножа в двете си ръце.
— Аз живеех с теб в тази къща през цялото време, откакто я няма Кора, а ти през цялото време си ме лъгал. Лъгал си ме за всичко.
Тя го поглежда с широко отворени очи и прошепва:
— Не знам кой си ти.
Нико не откъсва поглед от ножа и отчаяно казва:
— Наистина я взех. Наистина я взех, Мей. Но не за това, за което си мислиш! Не знам какво ти е казала Синтия — тя не знае нищо. Тя ме изнудва. Опитва се да използва видеозаписа, за да ме изнудва за пари.
Мей го гледа втренчено, а очите ѝ изглеждат огромни в тъмното.
— Мога да обясня всичко, Мей! Изслушай ме. Забърках се във финансови неприятности. Бизнесът не вървеше добре. Отказаха ми поръчки. А след това се запознах с онзи човек, Дерек Хониг.
Гласът на Нико звучи отчаяно, докато продължава:
— Той ми се представи като Брус Нийланд. Той предложи да направим отвличането. Всичко беше по негова идея. Аз имах нужда от тези пари. Той ми каза, че ще стане бързо и лесно и никой няма да пострада. Той планира всичко. Аз му занесох Кора в гаража. Той трябваше да се свърже с нас до дванадесет часа, а ние трябваше да си я получим след два или три дни най-много. Всичко трябваше да стане толкова бързо и лесно.
В гласа на Нико се прокрадва горчивина.
— Но той не се обади. Не знаех какво става. Опитах се да му се обадя от онзи мобилен телефон, който ти намери — за това го бях взел — но той не отговаряше на обажданията ми. Не знаех какво да направя. Нямах никакъв друг начин да се свържа с него. Помислих си, че може би е изгубил мобилния телефон. Или може би е изгубил кураж, убил е детето и е избягал от страната. Изпаднах в паника. И за мен всичко това беше абсолютен ад, Мей — нямаш представа какво ми беше.
— Не ми казвай, че нямам представа! — изкрещява му Мей. — Бебето ни е мъртво заради теб!
Той се опитва да я успокои, като заговаря по-тихо. Трябва да ѝ каже всичко, да изкара всичко от себе си.
— А след това, когато получихме бодито по пощата, аз си помислих, че го е изпратил той, за да се опита да се свърже с нас. Помислих си, че може би нещо е станало с мобилния телефон и той се страхува да ми се обади направо. Помислих си, че се опитва да ни я върне. Дори когато увеличи искането за откупа от два на пет милиона, аз не подозирах, че сме станали жертва на измама. Притеснявах се единствено за това, че баща ти може да не плати. Помислих си, че е вдигнал цената, защото е решил, че рискът е станал по-голям.
Нико замълчава за малко, защото му е твърде трудно да преживява отново целия този кошмар.
— Но после, когато отидох там. Кора я нямаше.
Той се срива и избухва в ридания.
— Трябваше да е там. Не знам какво е станало! Мей, заклевам ти се, не исках никой да пострада. Особено Кора или ти.
Той е паднал на колене на пода пред нея. Сега може да му пререже гърлото, ако поиска. Няма значение.
— Как можа? — прошепва Мей. — Как може да си толкова глупав?
Нико вдига очи към нея.
— Защо не помоли баща ми за пари, ако си имал толкова голяма нужда от тях?
— Помолих го! — избухва Нико. — Но той ми отказа.
— Не ти вярвам. Не би го направил.
— Защо да те лъжа?
— Ти не правиш нищо друго, освен да ме лъжеш, Нико.
— Попитай го тогава!
Двамата се гледат с широко отворени очи и никой не отклонява поглед.
После Нико продължава по-тихо:
— Напълно си права да ме мразиш, Мей. И аз се ненавиждам заради това, което направих. Но няма причина да се страхуваш от мен.