— Дори след като си пребил онзи човек до смърт? С лопата?
— Не съм!
— Защо не ми кажеш всичко, Нико?
— Вече ти казах всичко! Не съм убил онзи човек във вилата.
— Тогава кой го е убил?
— Ако знаехме това, щяхме да знаем у кого е Кора! Дерек Хониг не би направил нищо лошо на Кора, сигурен съм в това. Никога не би я наранил — ако си мислех, че ще го направи, нямаше да му я дам.
Но още докато го казва, Нико си спомня как понякога не се чувстваше сигурен в компанията на мъжа, когото познаваше под името Брус, как си го представяше с метален бокс на ръката. Как изобщо беше дал дъщеря си на този човек? Беше толкова отчаян, че си беше затворил очите за всички рискове.
Но онова отчаяние не е нищо в сравнение с това, което изпитва в момента. Във всеки случай, за Брус това бяха лесни пари. Защо да направи нещо лошо на Кора? Нямаше никаква причина за това.
— Защо да ѝ стори нещо лошо? — настоява Нико. — Той само искаше да направим размяната, да си вземе парите и да изчезне. Сигурно някой друг е разбрал, че тя е при него, убил го е и я е взел. А след това са уредили размяната и са ни измамили.
Гласът му е умоляващ.
— Мей, трябва да ми повярваш, не съм го убил аз. Как бих могъл да го направя? Сама знаеш, че през повечето време бях тук, при теб или в офиса. Няма как да съм го убил аз.
Мей мълчаливо разсъждава за това. После отвръща:
— Не знам на какво да вярвам.
— Точно затова отидох в полицията — продължава Нико. — Казах им, че съм го виждал да се навърта около къщата, за да го разследват. Исках да насоча полицията в правилната посока, така че да разберат кой го е убил и да открият Кора, без да се издам. Но както обикновено, те не успяха да направят нищо.
Той примирено добавя:
— Макар че сигурно е само въпрос на време да ме арестуват.
— Не знам за това, от тях няма почти никаква полза — промърморва горчиво Мей.
Нико я поглежда. Не може да разбере дали тя предпочита да го арестуват, или не. Не може да разбере какво си мисли в момента. Вече се тревожи, че тя ще се опита да се нарани сама.
— Знам, че ме подозират, Мей. Въпрос на време е да ме арестуват. Аз наистина взех Кора и я дадох на Дерек. Ние наистина се опитахме да вземем пари от родителите ти. Но аз не съм убил Дерек. Не съм способен да убия никого, заклевам ти се.
Той меко отпуска ръка на коляното ѝ.
— Мей, нека да взема този нож.
Тя поглежда ножа в ръцете си, все едно не знае, че е там.
— Наранила ли си някого, Мей? — пита Нико.
В гласа му се усеща паника. Моля те. Господи, дано не е.
— Направила ли си нещо на Синтия?
— Не знам. Не си спомням — прошепва тя.
Каквото и да е направил, каквито и катастрофи да е предизвикал, той не иска да стане причина за още беди. Поведението ѝ го тревожи. Нико се пресята и внимателно взима ножа от ръцете ѝ. Мей не се съпротивлява. Той с облекчение вижда, че ножът е чист. По него няма кръв. Оглежда я внимателно; по нея също не се вижда кръв. Не е използвала ножа. Ножът е бил за него, за самозащита от него. Облекчението му го разтърсва. Оставя ножа на масичката и сяда на дивана, като се обръща към нея.
— Говорила ли си с баща си днес?
— Не, но ходих до къщата на родителите ми — отговаря Мей.
— Нали каза, че не си ги виждала?
— Не съм. Събрах си нещата в един сак. Мислех да те напусна. Когато си тръгнах от къщата на Синтия, след като изгледах видеозаписа, те ненавиждах заради онова, което си направил. И си мислех, че си убиец. Страхувах се от теб.
— Мога да разбера, че ме мразиш, Мей. Разбирам, че никога няма да ми простиш. Но няма причина да се страхуваш от мен. Аз не съм убиец.
— Отидох до къщата на родителите ми. Но не влязох.
— Защо?
— Защото си спомних къде съм виждала онзи мъж преди — убития мъж.
— Виждала си го преди? — пита Нико изненадан.
— Нали ти казах.
Тогава той не ѝ беше повярвал. Тогава си беше помислил, че самият той ѝ го е внушил.
— Къде си го виждала?
— Беше много отдавна — прошепва тя. — Той беше приятел на баща ми.
Тридесет и втора глава
Нико замръзва на мястото си.
— Сигурна ли си?
— Да, сигурна съм.
Гласът ѝ звучи странно, все едно не е на себе си. Дали може да вярва на нещо, което казва в момента? Мислите на Нико препускат. Ричард и Дерек Хониг. Мобилният телефон.
Може би всичко е било измама? Може би Ричард през цялото време е контролирал като кукловод целия този кошмар? Може би Кора през цялото време е била при Ричард?
— Сигурна съм, че съм го виждала заедно с доведения ми баща — казва Мей. — Той го познава. Защо моят доведен баща познава човека, който е взел бебето ни, Нико? Не мислиш ли, че това е странно?