Тя звучи така, все едно почти е изгубила връзка с действителността.
— Странно е, наистина — отговаря бавно Нико.
Пита се дали да ѝ каже какво си мисли и решава, че трябва да го направи.
— Мей, може би твоят доведен баща стои зад всичко това.
Тя го поглежда и остро казва:
— Какво? Какво имаш предвид? Как така?
Нико се връща в мислите си до самото начало. Хониг се беше запознал с него изведнъж и без никакво обяснение. Беше се сприятелил с него и го беше слушал как му разказва за проблемите си. Беше спечелил доверието на Нико. Беше предложил на Нико да се обърне към Ричард за още пари, а Ричард му беше отказал. Ами ако двамата са били съучастници и Ричард е отказал молбата за още пари, като е знаел, че Хониг ще се отзове в този труден момент и ще предложи спасително решение? Хониг му беше предложил идеята за отвличането още в същия ден. Ами ако всичко беше внимателно дирижирано от неговия тъст? На Нико му прилошава. Ако е било така, значи е станал жертва на още по-голяма измама, отколкото си мислеше, при това от човека, когото мрази най-много на света.
— Дерек Хониг се запозна с мен — разказва той на Мей, а думите се изливат като порой от устата му. — Стана ми приятел. Той ме караше да моля баща ти за още пари. А после, в същия ден, в който баща ти ми отказа да ми даде още един заем, се появи отново — все едно знаеше какво е станало. Все едно знаеше, че ще бъда отчаян. Точно тогава предложи идеята с отвличането.
Нико се чувства така, сякаш се пробужда от някакъв кошмар, докато всичко най-сетне започва да придобива някакъв смисъл.
— Мисля, че баща ти стои зад всичко това, Мей — казва напрегнато той. — Мисля, че той е накарал Хониг да се запознае с мен и да ме подлъже да участвам в отвличането. Мисля, че са ме изиграли.
— Не мога да повярвам — отвръща шокирано Мей. — Баща ми никога не би ми причинил такова нещо. Защо би поискал да го направи?
Думите ѝ причиняват болка на Нико — тя явно не изпитва никакви затруднения да повярва, че самият той е способен хладнокръвно да убие човек с лопата, но не може да приеме това, че доведеният ѝ баща му е заложил капан. Не бива да забравя обаче, че тя е гледала уличаващия видеозапис. Това би било достатъчно да разбие вярата на всекиго. Налага се да ѝ разкаже и останалото.
— Мей, мобилният телефон. Онзи, който използвахме двамата с Хониг.
— Какво за него?
— След като ти го намери… забелязах, че имаше пропуснати обаждания. Някой се беше обаждал от мобилния телефон на Хониг. Затова му върнах обаждането. И ми вдигна… твоят доведен баща.
Мей пребледнява като платно.
— И, Мей, той сякаш очакваше да чуе моя глас от другата страна на линията. Той знаеше, че аз съм взел Кора. Попитах го откъде има този телефон. Той ми каза, че похитителите са му го изпратили по пощата заедно с нова бележка, както бяха направили с бодито. Обясни ми, че похитителите са се свързали с него, защото във вестниците пишело, че именно твоите родители са платили за откупа. Твърдеше, че искат още пари за Кора и те ще им дадат, но ме накара да му обещая да не ти казвам. Искал да не се надяваш напразно, защото всичко може да се провали.
— Какво?
Лицето на Мей, зашеметено от страдания, сега оживява.
— Той е говорил с похитителите? Жива ли е още Кора?
— Така смяташе той. Каза, че ще се оправи с тях и ще я върне със собствени сили, понеже аз съм объркал всичко.
— Кога се случи това? — пита остро Мей.
— Снощи.
— И ти не си ми казал?
— Мей, той ме накара да му обещая, че няма да ти казвам, в случай че не се получи. Цял ден се опитвам да се свържа с него, но не връща обажданията ми. Щях да се побъркам, защото не знам какво става.
Нико вече гледа по друг начин на всичко, което се е случило оттогава. Той е станал жертва на истински майстор.
— Но, Мей — казва той. — Ами ако баща ти през цялото време е знаел къде е Кора?
— Защо му е да го прави? — възкликва Мей, като едва контролира гласа си. — Защо му е да ни причинява всичко това?
Нико знае защо.
— Защото твоите родители ме мразят! — казва Нико. — Те искат да ме съсипят, да съсипят брака ни и да те вземат обратно при себе си заедно с Кора. Той не е просто маниак на тема контрол, Мей. Той е побъркан.
— Не! — извиква Мей, като клати глава. — Не вярвам. Знам, че не те харесват, но това, което твърдиш… просто не мога да го повярвам. Ами ако казва истината? Ами ако похитителите наистина са се свързали с моите родители и той се опитва да ни я върне?
Надеждата в гласа ѝ е сърцераздирателна.