Той продължава:
— Не знам какво точно е станало след това, но явно някой е убил човека във вилата му и е взел Кора. Този Дерек със сигурност е познавал доста съмнителни типове. След това те са измамили Нико при размяната. Мислех си, че вече всичко е загубено, докато те не се свързаха с майка ти и мен.
Ричард поклаща глава със съжаление:
— Не знам дали ще ни се обадят. Можем само да се надяваме.
Притиснат до ръба, Нико не може да се сдържа повече.
— Това са глупости! — провиква се той. — Ти знаеш какво е станало. Ти си организирал всичко! Знаеше, че бизнесът ми не върви. Ти си изпратил Дерек при мен. Ти си му казал да ми предложи отвличането — защото идеята за това не беше моя. Идеята изобщо не беше моя! Ти си манипулирал всичко и всички. Особено мен. Дерек ме накара да те помоля за още пари, а ти ми отказа. Знаеше колко съм отчаян. И веднага след като ти ми отказа, той се появи точно когато не виждах никакъв изход, и ми предложи плана за отвличането. Ти си човекът, който стои зад всичко това! Кажи ми, ти ли разби главата на Дерек с онази лопата?
Майката на Мей ахва.
— Защото аз си мисля, че точно така е станало — продължава неумолимо Нико. — Ти си го убил. Ти си взел Кора или си платил на някого, за да го направи. Ти знаеш къде е тя. През цялото време си знаел. И не си изгубил нито един проклет цент от парите си. Защото стоиш и зад измамата, която се случи на срещата за размяната. Ти си изпратил някого да дойде там без бебето и да прибере парите. Но искаш аз да отида в затвора.
Нико спира, за да си поеме дъх.
— Кажи ми, интересува ли те изобщо дали Кора ще оживее, или ще умре?
Ричард премества поглед от Нико към Мей и казва:
— Мисля, че мъжът ти се е побъркал.
Тридесет и трета глава
— Покажи ни бележката — настоява Нико.
— Какво?
Ричард изглежда така, все едно не е очаквал това.
— Бележката от похитителите, копеле мръсно. Покажи ни я! Докажи ни, че наистина са се свързали с теб.
— В мен е мобилният телефон. Не запазих бележката — отговаря невъзмутимо Ричард.
— Наистина ли? А какво направи с нея? — пита Нико.
— Унищожих я.
— И защо? — продължава Нико.
За всички присъстващи е ясно, че според него няма никаква бележка и никога не е имало.
— Защото беше уличаващо обстоятелство срещу теб — отвръща Ричард. — Точно така разбрах, че ти ще вдигнеш телефона, на който се обадих.
Нико започва да се смее, но в смеха му няма нищо весело. Смехът му е студен и невярващ, на ръба на яростта.
— Искаш да ти повярваме, че си унищожил бележката, защото е улика срещу мен? Намерението ти не беше ли да ме арестуват за отвличане, така че никога повече да не се доближавам до дъщеря ти?
— Не, Нико, намерението ми никога не е било такова — казва Ричард. — Не знам защо смяташ така. Много добре знаеш, че никога не съм правил нищо друго, освен да ви помагам.
— Лъжеш, Ричард. Ти ме заплаши по телефона — знаеш, че го направи. Ти си организирал всичко това, за да се отървеш от мен. Защо иначе да го правиш? Ако изобщо беше имало такава бележка, ти никога нямаше да я унищожиш.
Нико се привежда напред и снишава глас до тихо съскане.
— Но такава бележка няма, нали, Ричард? Никакви похитители не са се свързвали с теб, защото похитителят си ти. Телефонът на Дерек е в теб — ти си го взел от него, когато си го убил или си накарал хората си да го направят. Ти си знаел, че Кора е при него, защото именно ти си организирал всичко. И си се обърнал срещу Дерек — както вероятно си възнамерявал от самото начало. Кажи ми нещо: колко му обеща да му платиш, за да ме изпратиш в затвора за отвличане?
Нико забелязва, че Алис го гледа с ужас.
Ричард се обляга назад и спокойно отвръща на погледа на Нико, докато той го обвинява. После поглежда към дъщеря си и казва:
— Той си измисля всичко това, Мей, за да отклони вниманието ти от собствената си вина. Аз нямам нищо общо, с изключение на това, че направих всичко по силите си, за да върна Кора. И да се опитам да го предпазя от полицията.
— Лъжеш! — извиква отчаяно Нико. — Ти знаеш къде е Кора. Върни я! Погледни дъщеря си! Виж я! Ти я убиваш! Върни ѝ детето!
Мей е вдигнала глава и мести поглед от съпруга си към баща си. По лицето ѝ са изписани объркване и тревога.
— Какво става, мамо? — обръща се тя към майка си.
Но майка ѝ е застинала на мястото си и гледа безизразно. Или не знае какво става, или не иска да каже.
— Да се обадим ли в полицията тогава? — предлага предизвикателно Ричард. — И да ги оставим сами да решат каква е истината?
Нико трескаво мисли. Ако Мей не поиска да признае, че е разпознала Дерек като приятел на баща си, или ако не е сигурна в това, той няма да има на какво да стъпи. Полицията вече го смята за основен заподозрян. Ричард — уважаваният, преуспял бизнесмен — може да им го поднесе на тепсия. Както Мей, така и нейният баща знаят, че Нико е взел Кора от креватчето и я е предал на Дерек. Нико продължава да вярва, че Ричард стои зад всичко. Но няма никакви доказателства срещу него.