— Това ли е всичко? — пита най-сетне Расбак, като се изправя и със замах затваря бележника си.
— Мисля, че да — отвръща Ричард.
Играе до съвършенство ролята на разтревожения родител и дядо. Стабилен като гранитна канара. Опитен лъжец.
Ричард изпраща следователя до вратата, а Нико се свлича на дивана, изтощен и объркан. Ако това наистина е било изпитание, той току-що се провали.
Мей отвръща на погледа му само за миг, после отново поглежда настрани от него.
Ричард се връща в дневната.
— Ето, сега вярваш ли ми? — казва той на Нико. — Унищожих бележката, за да те предпазя. И току-що излъгах полицията. Казах на следователя, че похитителите са се свързали с мен по телефона — за да те защитя. Не им казах за мобилния телефон, който ми изпратиха по пощата, за да не те замесвам. Аз не съм лошият в тази история, Нико. Този човек си ти.
— Благодаря ти, татко — прошепва Мей.
Тя се е отдръпнала от прегръдките на майка си и седи с увиснали рамене, вторачена в скута си.
— Няма защо. Макар че не знам по какви причини го правя. Не знам защо си се омъжила за този тип.
Нико трябва да се махне оттук, за да поразсъждава на спокойствие. Не знае какво е намислил Ричард.
— Хайде, Мей, да се прибираме — предлага той.
Мей не го поглежда.
— Мей?
— Струва ми се, че тя няма да ходи никъде — обажда се Ричард.
Сърцето на Нико се къса, когато си представя как се прибира у дома без нея.
Значи в крайна сметка Ричард явно не желае той да отиде в затвора. Може би иска да си спести публичното унижение от факта, че неговият зет е осъден престъпник. Може би през цялото време е настоявал единствено Мей да разбере какъв човек е той, за да ги раздели. И сега изглежда, че е успял.
Нико се обажда за такси по мобилния си телефон. Когато таксито му идва, Мей остава в къщата с родителите си, докато той си тръгва.
Обръща се и я вижда, застанала на алеята и загледана след него, а от двете ѝ страни стоят нейните родители. Нико не успява да разчете изражението ѝ. Но си мисли: „Тя никога повече няма да дойде в нашата къща. Останах съвсем сам.“.
Расбак изпитва съмнения, докато кара към дома си. Много от въпросите му са останали без отговор. Включително най-важният: къде е изчезналото бебе? Струва му се, че изобщо не се е доближил до отговора.
Той се замисля за Нико. Спомня си измъченото му изражение. Имаше изтощен вид. Видимо е отслабнал, откакто започна всичко това. Не че Расбак изпитва някакво особено съчувствие към него. Но не се съмнява, че в Нико има нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед. И той иска да разбере какво е то.
Следователят изпитва подозрения към Ричард Уелс от самото начало. Според него — макар че това може би е предразсъдък, който се дължи на доста скромния произход на самия Расбак — никой не може да направи толкова много пари, без да се възползва от някого. Много по-лесно се трупат пари, ако не се интересуваш кого ще смачкаш по пътя си. Хората със скрупули се справят доста по-трудно с живота.
Расбак смята, че психологическият профил на Нико не е на човек, който ще извърши отвличане. Той е отчаян, притиснат до стената. Способен да направи нещо лошо, само ако бъде принуден. От друга страна, Ричард Уелс е бизнесмен — човек със значително богатство, което по една или друга причина, оправдано или не, кара Расбак да бъде нащрек. Понякога подобни хора се отличават с арогантност, която ги кара да си мислят, че стоят над закона.
Ричард Уелс е човек, когото си струва да държи под око.
Точно затова Расбак е наредил да се подслушват телефоните му. Така че той вече знае, че похитителите не са му се обаждали, Ричард лъже.
Тридесет и четвърта глава
Останала сама в собствената си спалня, Алис кръстосва напред-назад по дебелия килим и разсъждава. Омъжена е за Ричард вече повече от двадесет години. Едва преди няколко години нямаше да повярва всичко това за него. Но той вече е човек, който има твърде много тайни.
Тя знае за извънбрачната му връзка. От известно време е наясно, че той се среща с друга жена. Това не беше първият път, когато ѝ изневерява. Но сега усети, че е различно. Усети как се изплъзва, все едно е прекрачил прага с единия крак. Все едно вече планираше как ще си тръгне. Никога не си беше представяла, че той ще я изостави; не вярваше, че има достатъчно кураж за това.
Защото знаеше, че ако наистина я изостави, няма да получи нито цент. В това се състоеше красотата на предбрачното им споразумение. Ако я зареже, Ричард няма да вземе половината от състоянието ѝ — не, няма да получи абсолютно нищо. А той има нужда от нейните пари. Бизнесът му не вървеше добре от години, но отказваше да се раздели с него. Не искаше хората да разберат, че се е провалил. Тя наливаше собствените си пари в неговата компания, само за да може мъжът ѝ да запази гордостта си. Отначало нямаше нищо пролив, защото го обичаше. Но вече не го обичаше. Не и след всичко това.