Алис не може да повярва какво се е случило. От месеци насам знае, че той поддържа сериозна връзка с друга жена.
Известно време си затваряше очите в очакване всичко да свърши. В крайна сметка физическото измерение на техния брак отдавна беше останало в миналото. Но извънбрачната му връзка продължи и мисълта за това, че трябва да открие коя е другата жена, постепенно я обсеби изцяло.
Но Ричард беше хитър и умел в прикриването на следите си. Тя не успяваше да го хване. Най-сетне преодоля неудобството и нежеланието си и нае частен детектив. Най-скъпият детектив, когото успя да намери, защото правилно предполагаше, че той ще бъде и най-дискретен. Преди няколко седмици се бяха срещнали, за да обсъдят резултатите от неговото разследване. Алис си мислеше, че е подготвена, но в действителност остана в шок от това, което беше открил.
Жената, с която се срещаше мъжът ѝ… бе онази жена, която живееше в съседната къща до дъщеря ѝ — Синтия Стилуел, Наполовина на неговата възраст. Приятелка на дъщеря му. Запозна се с нея на празненството за добре дошли в къщата на дъщеря им. Пълен позор.
Алис седеше в кафенето „Старбъкс“ с пребледняло лице, докато високоплатеният, дискретен частен детектив с ръчен часовник ролекс ѝ докладваше какво е открил. Беше погледнала снимките и бързо бе извърнала поглед от тях. Детективът ѝ докладваше за местата и датите. Тя му плати в брой. Беше ѝ станало лошо.
След това се прибра у дома и зачака подходящия момент. Чакаше Ричард да ѝ каже, че я напуска. Не знаеше как ще се оправя той с парите и не я интересуваше. Знаеше единствено, че ако ѝ поиска пари, ще му откаже. Беше поръчала на частния детектив да следи банковите ѝ сметки, за да провери дали съпругът ѝ не източва нейното състояние. Реши да задържи детектива на работа, но вече нямаше да се срещат в същото кафене. Тя щеше да намери по-подходящо и уединено място. Беше се почувствала омърсена от цялото преживяване.
А след това бяха взели Кора и отвратителната извънбрачна връзка на Ричард остана на заден план, изместена от ужаса покрай отвличането. Отначало Алис се боеше, че може би собствената ѝ дъщеря е направила нещо лошо на бебето, а после двамата с Нико са скрили тялото, за да не ги разкрият.
Дъщеря ѝ страдаше от онова заболяване и майчинството се беше оказало мъчително трудно за нея. Намираше се под голямо напрежение, а напрежението отключваше пристъпите на болестта. Но после — какво облекчение само — се получи бележката от похитителите. Какво преживяване — като емоционално влакче на ужасите. Първо нагоре — с надеждата, че ще си върнат Кора. После надолу — с провала на срещата за размяната. През цялото време заедно с всичко това изпитваше и скръб, и страх за внучето си, както и тревога за крехкото емоционално състояние на дъщеря си.
А накрая… тази вечер.
Едва тази вечер тя разбра. Остана шокирана, когато чу как Нико си призна, че самият той е взел Кора. И още по-шокирана от това, че Нико обвиняваше нейния съпруг за заложения капан. Но после, докато прегръщаше съсипаната си дъщеря, всичко започна да намира своето ужасяващо обяснение.
Значи това е бил големият план на Ричард. Отвличането. Капанът за Нико, който трябваше да поеме вината. Къде бяха петте милиона долара? Тя беше почти сигурна, че Ричард ги е скрил някъде. А към тях се добавяше и втората сума от два милиона долара, приготвени в дъното на гардероба в коридора в един голям плик за пазаруване в очакване на следващия опит за размяна. Тя така и не беше виждала бележката. Нито мобилния телефон. Той ѝ беше казал, че ги е унищожил. Значи Ричард се канеше да я оскубе със седем милиона долара под претекст, че спасява единственото им внуче от похитители. Кучият му син.
Само за да може да я изостави и да отиде при онази пачавра Синтия.
Все едно не беше достатъчно да ѝ изневерява и да я изостави заради жена на възрастта на собствената ѝ дъщеря. Все едно не беше достатъчно да се опитва да я обере. Но как смееше да причинява това на дъщеря ѝ?
Тя взима телефона и се обажда на следовател Расбак. Трябва да му съобщи някои неща. Освен това би искала да види фотография на онзи човек на име Дерек Хониг.