Мей прекарва една неспокойна нощ в старата си стая, в старото си легло. Цяла нощ лежи будна, като се ослушва и се измъчва от мислите си. Освен че се тормози от болезнената загуба на детето си, тя вече се чувства и предадена от всички. От Нико — че е взел участие в отвличането. И от доведения си баща — че е замесен в него по още по-отвратителен начин, ако Нико е прав. А тя не се съмнява, че Нико е прав.
Не е сигурна за майка си и за това колко знае тя.
Снощи, в самото начало, едва не провали всичко. Но после се овладя и си спомни какво трябваше да прави. Чувства се зле заради Нико — макар и не чак толкова зле, като се има предвид какво е сторил — защото не се обади цяла вечер, за да го защити. Но тя иска да си върне детето. Сигурна е, че е виждала убития човек по-рано няколко пъти в тази къща преди години. Двамата с баща ѝ излизаха навън, за да си говорят под дърветата — късно вечер, след като тя си беше легнала. Мей ги гледаше от прозореца. От същия този прозорец. Нито веднъж не беше виждала Дерек Хониг с баща си до басейна с питие в ръка или в присъствието на някой друг, дори на майка ѝ. Той винаги идваше късно, след като се стъмни, и двамата излизаха навън до дърветата. Тя инстинктивно усещаше, че не бива да пита баща си за това — срещите помежду им бяха нещо тайно. Какво ли бяха правили заедно през годините, щом бяха в състояние да отвлекат детето ѝ? На какво ли друго беше способен нейният доведен баща?
Мей става от леглото и поглежда през прозореца, който гледа към пространството зад къщата и дърветата в началото на гористото дефиле. Нощта беше гореща, но сега през мрежата влиза лек ветрец. Много е рано — тя едва различава очертанията на света извън прозореца.
Чува шум от долния етаж — врата, която се затваря тихо. Звучи като тази на задния вход към кухнята. Кой излиза в този ранен час? Може би и майка ѝ не може да спи. Страда от прословуто безсъние. Мей се чуди дали да не облече един халат и да не излезе, за да разговарят насаме. Иска да се изправи срещу нея и да разбере дали тя не може да ѝ каже нещо повече.
Но го чува, преди да го види. Баща ѝ се измъква от задната врата и поема през моравата зад къщата. Крачи решително, все едно знае точно къде отива. Носи със себе си голям плик за пазаруване.
Тя го гледа през мрежата на прозореца точно както правеше като дете, когато се страхуваше той да не се обърне, да не я хване, докато го шпионира, и да не я накаже. Но той не се обръща. Отправя се към просеката между дърветата, откъдето започва пътеката през гората. Тя добре познава тази пътека.
Когато се прибира у дома, Нико не може да заспи. Обикаля къщата, в която е останал сам, и се измъчва от мислите си. Сега поне всичко му е по-ясно. Ричард е изиграл съвършено своята роля. Постигнал е точно това, което е искал. Мей знае, че Нико е организирал отвличането, за да вземе парите, излъгал я е за това и е продължил да я лъже през цялото време, откакто я няма Кора. И все пак, макар че Ричард не знаеше за това, видеозаписът на Синтия беше хиляди пъти по-ефикасен в задачата да го съсипе в очите на Мей, отколкото мобилният телефон, който тъстът му използва за уличаващо обстоятелство.
С Нико е свършено. Жена му го е изоставила завинаги. Презира го. Снощи го предаде, като не си призна, че е виждала баща си заедно с Дерек Хониг, но той не я обвинява. Тя направи това, което трябваше. И точно защото направи това, което се налагаше, той се надява, че съвсем скоро Кора ще се върне при тях.
Ще се върне при Мей. Не при Нико. Нико едва сега си дава сметка, че може би никога повече няма да може да види Кора. Мей ще се разведе с него, разбира се. Те ще наемат най-добрите адвокати и Мей ще получи пълни права върху детето. А ако той се опита да се бори за правото да я вижда, Ричард ще го заплаши, че ще отиде в полицията и ще им каже за неговата роля в отвличането. Нико се е лишил от всякакви права върху детето си.
Останал е съвсем сам. Изгубил е двете човешки същества, които са най-важни за него на целия свят — съпругата и детето си. Изгубил ги е необратимо. Вече нищо друго няма значение. Вече почти не го интересува това, че е фалирал и го изнудват за пари. Може би все пак ще свърши в затвора, ако Синтия реши да покаже видеозаписа, а той не е в състояние да ѝ плати.
Не му остава нищо друго, освен да обикаля къщата и да чака да открият Кора.
Пита се дали някой изобщо ще му каже, когато това се случи. Изключването му от техния тесен семеен кръг е пълно и окончателно. Може би ще научи от вестниците за това, че Кора се е завърнала от мъртвите.
Мей се поколебава само за миг. Има само една възможна причина баща ѝ да отива в дефилето в този час, като внимава никой да не го види. Отива да вземе Кора. Може би някой ще го чака в дефилето. Баща ѝ носеше голям плик за пазаруване. Може би в него са парите, срещу които ще си върне Кора. Тя не знае какво да мисли.