— Има само един начин да разберем дали казва истината — заяви Лилит.
— Май да — рече Адам. — Да отидем да проверим.
Най-после тръгнаха по посока на пролуката в иглолистните храсти.
— Сбогом, гробище — провикна се Адам.
— Шшшт! — обадих се аз. — Ще събудиш мама и татко.
— Както и мъртвите — добави Лилит през смях. — Но не мислите ли, че трябва да извършим ритуала със свещта и всичко останало? Както си му е редът?
— Не. Да се прибираме сега и ъъъ… да се върнем през някоя специална вечер — като вечерта на Хелоуин например. Пада се в края на месеца, така че не е много далеч.
— Май стана късно — размисли Лилит, — а сутринта трябва да ставаме рано.
— Сбогом, призраци и таласъми, сбогом на всички, които почивате там — изтърси Адам с висок шепот.
— Дано изтерзаните ви души намерят покой — добави Лилит, а аз я задърпах напред.
Когато дойде моят ред да се провра през храстите, аз се обърнах назад, за да се уверя, че никой не ни следва. И още веднъж зърнах нечия фигура, мога да се закълна. За част от секундата, щом луната се показа иззад един облак и освети гробището, мярнах висок тъмен мъж с наметало. За миг луната освети бялото на очите му, щом той се обърна, и бях сигурна, че гледа право в мен. Хвърлих се напред в храстите и почти паднах, но не се сдържах и погледнах назад за последен път. Мъжът беше изчезнал и видях само лъч лунна светлина, спускащ се върху гроба, където само допреди секунди бе стоял той.
Пета глава
Пи Джей?
— Вие ме чакайте в хола — казах, щом най-после влязохме в кухнята, — а аз ще донеса кутията.
— А, не, идваме с теб. Може да ни измамиш — възрази Адам.
Завъртях очи към тавана.
— Как — като увия два пакета за пет секунди? Стига! А и защо ще искам да ви мамя? Повярвай, Адам, просто не искам да събудим мама и татко.
— Хайде, остави я — намеси се Лилит. — Или има такива пакети, или няма.
— Точно така — заявих и изтичах от кухнята нагоре по стълбите, преди да са си променили решението. Щом влязох в стаята си, бръкнах под леглото, грабнах кутията, извадих отвътре снопа с тайни писания и ги натъпках в раницата си, след което слязох обратно долу, като вземах по две стъпала наведнъж. Лилит и Адам ме чакаха в хола.
— Ето. — Подадох кутията на Лилит.
Тя я погледна, отвори капака и отвътре се показаха двата пурпурни пакета. Извади ги и понечи да ги отвори, но Адам спря ръката й.
— Всъщност тези пакети са на Ева. Тя трябва да ги отвори.
За миг по лицето на Лилит пробяга раздразнение, но тя бързо го прикри.
— Да, разбира се. — Тя сложи обратно пакетите вътре и ми подаде кутията.
— Нямам нищо против — рекох. Чувствах се зле, задето тя нямаше нищо, което да отвори. Досега винаги двете бяхме получавали подаръци. Никой никога не бе подарявал нещо само на едната — изключение правеха единствено наградите в училище.
— Все едно — каза Лилит. — Сякаш ми пука. — Но знаех, че й пука. Често усещахме какво мисли или чувства другата.
— Ето — ти отвори единия, а аз — другия — предложих и й подадох по-малкия пакет. Макар да се преструваше, че й е все едно, личеше си, че няма търпение да разкъса опаковката и да види какво има вътре.
— Ама хайде де — обади се Адам, — почна да ми писва от вас. Щом преброя до три, да сте ги отворили. Едно… две… три…
Разкъсахме опаковките.
— О! — възкликнах, щом видях какво има в моя — сладурски мобилен телефон, супер съвършен, стилен и тотално готик. Беше кървавочервен с камък от черен опал. — Разкошен е!
Лилит надникна и видях в очите й пламък на възторг, но подобно на раздразнението отпреди малко, тя бързо го прикри.
— Да, обаче дали работи?
Натиснах няколко копчета и го вдигнах до ухото си.
— Не съм сигурна. — Погледнах в пакета да видя дали има някакво упътване, но не намерих такова. Тъкмо щях да изхвърля опаковъчната хартия в кошчето, когато от нея изпадна малка картичка.
Адам я грабна и я прочете:
— „Момиче на зодиака, скоро ще ти се обадя. Твой Пи Джей“.
По гърба ми полазиха тръпки. Това не беше история, измислена от Лилит и Адам. Случваше се в действителност.
— Пи Джей? Пи Джей кой? — попитах.
Адам вдигна рамене.
— Таен обожател? Някой натрапник? Убиец с брадва? Може да е всеки. Какво има в другия пакет?
Лилит погледна вътре. Беше разопаковала малка кутийка, като за бижута, но още не я бе отворила.