— Хайде! — подкани я Адам.
Тя открехна кутийката и въздухът се изпълни с прекрасен дървесен аромат. Вътре имаше сребърна верижка с медальон. Сестра ми я извади. Медальонът имаше формата на мъничък скорпион и подобно на телефона беше изящно изработен. Разбрах, че Лилит го иска за себе си, а и на мен ми се струваше честно да си поделим подаръците. Един за нея, един за мен. Всъщност започвах да се плаша от всичко това, докато Адам и Лилит бяха напълно очаровани.
— Можеш да го задържиш, ако искаш — рекох. — Както и да бъдеш Момиче на зодиака. Тая работа не е за мен.
Лилит се усмихна, но после забеляза, че вътре има картичка — същата като в пакета с телефона. Взе я и прочете:
— „За Ева Палумбо, Момичето на зодиака този месец“. — Тя ми подаде медальона. — Не мога да го взема. Който го е изпратил, очевидно го е предвидил за теб.
— Не. Може би не е знаел, че сме близначки. Наистина, задръж го — настоях и се опитах да й го подам.
— Не. Не го искам. — Тя избута ръката ми. — Мога да си купя същия от магазина.
Но и двете знаехме, че няма да може. Не бяхме виждали такъв из местните магазини и павилиончета за готик аксесоари, а и изглеждаше много скъп.
— Значи казваш, че тези неща просто са пристигнали в тенекиената ти кутия, заровена в земята от години, и че ти не си ги слагала вътре? — попита Адам.
— Да, кълна се. Но кой според вас го е направил? И как е разбрал за кутията ми? Не е ли странно?
Лилит стана и отиде до вратата.
— Ясно е като бял ден — заяви тя. — Сама си ги сложила вътре, защото си искала да измислиш тайнствена история и да привлечеш вниманието към себе си.
От думите й ми се зави свят. Понякога Лилит казваше неща, които жилеха.
— Не отричай, че понякога изпитваш завист, знам, че е така…
Отворих уста да възразя, но беше вярно — на моменти наистина й завиждах. И точно както знаех какво чувства тя понякога, процесът, разбира се, беше двустранен и тя също усещаше моите чувства. Въпреки това обаче нямаше как аз самата да съм поставила подаръците вътре.
— Така е, но… кой не би ти завидял? Ти винаги си най-добрата във всичко, винаги си първа… но — кълна се в собствения си гроб и в гроба на първия ни котарак Монти, погребан там в градината — кълна се, че не съм слагала онези пакети вътре.
Лилит и Адам се вгледаха изпитателно в лицето ми.
— Казва истината — заключи Лилит.
— В такъв случай трябва да има друго обяснение — започна Адам. — Мисля, сестричке, че тайното ти местенце е било известно на мама или на татко. Най-вероятно мама те е съжалила, задето никога не печелиш никакви награди, и когато е чула, че Лилит е спечелила поетичния конкурс днес, ти е купила няколко подаръка, за да компенсира, и ги е дала да ги опаковат в магазина, заради което изглеждаха толкова професионално увити.
Двете с Лилит кимнахме. Беше точно в стила на мама. Тя винаги твърдеше колко е важно равенството и поделянето и грижата за онези, които нямат нашия късмет.
След правдоподобното обяснение на Адам аз се почувствах мъничко по-добре, взех подаръците си и си легнахме. Но веднага щом изгасихме лампите и се сгуших в завивките, си спомних компютърната разпечатка, прозорчето на екрана, обявяващо, че аз съм Момичето на зодиака, както и картичките в пакетите, надписани за Ева Палумбо, Момичето на зодиака. И мама, подобно на татко и Адам, имаше същите възгледи, щом станеше дума за хороскопи и астрология. Тя смяташе, че това е занимание за малоумни. Значи, в края на краищата, не беше възможно подаръците да са от нея. Но ако не бе тя, кой тогава бе оставил пакетите? И от къде на къде ще ги крие на тайното ми място? Кой, по дяволите, беше Пи Джей? И какво искаше той или тя от мен?
Шеста глава
Нов дом
— Матео, Матео! Свали ме долу! — извика мама, щом татко я взе на ръце.
— Нали трябва да те пренеса през прага? — отвърна той, клатушкайки се по алеята, която водеше до верандата на новата ни къща. — Нов дом, ново начало.
Лилит хвърли поглед в двете посоки на улицата от мястото на паркираната ни кола.
— Поведението им е направо унизително. Дано никой не ни гледа, за да не разберат какви откачалки имаме за родители.
Засмях се. Аз пък го намирах за сладко, а и Лилит напразно се тревожеше, защото фиаското им не трая дълго. Въпреки че мама е слаба и дори клони към кльощава, формата на татко не е както едно време и видях как коленете му почнаха да сдават багажа. След секунди и двамата се строполиха един върху друг на ливадата отпред.