— Котката ли ти изяде езика? — попита Адам, след като бяхме свършили с обиколката и се бяхме върнали долу, а аз не бях обелила и дума.
— Не, котката не ми е изяла езика, защото, ако не си забелязал, нямаме котка — сопнах се сърдито и очаквах мама и татко да ме смъмрят заради държанието ми. Но те не го направиха. И двамата се засмяха, сякаш бях казала нещо смешно. Беше наистина странно.
Пи Джей поговори малко с асистентите си, после ги изпрати за материали. Когато те си тръгнаха, той се обърна към мен:
— Добре, нека върнем пак горе и огледа ваши стаи с Лилит, защото не е сигурен какво искат двете. — Той ме погледна многозначително, щом каза „двете“.
Лилит веднага тръгна по коридора и се обърна да види дали я следваме.
— След теб — рече Пи Джей.
— Благодаря — отвърнах и затрополих по стълбите. Щом стигнахме стаите си, сестра ми пак започна да разправя готик плановете си, а Пи Джей даде вид, че ги приема. Всъщност и той подхвърли няколко доста добри идеи.
След малко се обърна към мен:
— А ти, Ева, ти какво желае?
— Аз… не съм… ъъъ… — измънках.
Пи Джей се обърна към Лилит:
— Лилит, моли теб за чаша вода. Ще може донесе?
Лилит ме погледна и повдигна вежди.
— Аз съм Ева, не Лилит — заяви тя.
— Аз съм Лилит — рекох и посочих сестра си. — Тя е Ева.
Пи Джей кимна.
— Добре тогава, Ева, може донесе чаша вода, моля?
Впих очи в Лилит и започнах да й изпращам съобщение по телепатичен път, което гласеше: Моля те, не ме оставяй насаме с него!
— Не бива страхува да остане сама с мен — обади се Пи Джей, сякаш прочел мислите ми. — Аз не хапе. — Той се изкикоти. — Хапе само когато лъже мен. Но вие не лъже, нали?
Лилит всеки момент щеше да излезе от стаята, затова трябваше да измисля нещо.
— Ъъъ… не. Разбира се, че не. Ъъъ… сестра ми получи твоя хубав телефон и медальона, нали, Ева?
Лилит кимна.
— И тя много се радва, че е Момиче на зодиака, нали, Ева? — попитах.
Лилит пак кимна.
— Така било? — учуди се Пи Джей. — Добре, тогава няма да пречи донесе мен чаша вода, нали? — Той заслепи Лилит с една усмивка и тя веднага тръгна.
— След минутка се връщам, господин Власаова — отвърна и също му се ухили.
— Не нужно да бърза — рече мъжът.
Щом тя излезе, той впери поглед в мен.
— Е, Момиче на зодиак, кога ще каже какво иска?
— Не. Не. Аз съм Лилит. Казах ти. Не съм Момичето на зодиака.
Пи Джей повдигна вежди.
— Май ти мисли, че аз вчерашен. Аз не мисли така.
— Не, наистина. Хората постоянно ни бъркат. Разбираемо е.
— Аз не бърка. Ти втора близначка, родена двайсет минути след първа. Ти Момиче на зодиак. Ти Ева.
Наведох глава и се зачудих дали да продължа с цирка. Погледнах го. Веждите му все още бяха повдигнати и от изражението му разбрах, че няма да е добра идея да продължавам да го мамя. Очевидно нямаше да се хване.
— Добре де, аз съм Ева. Обаче… нямам нищо против да й дам зодиакалните предмети. Честна дума. Ние обичаме да си делим всичко.
— Това невъзможно, и точка. А и е голяма чест — много момичета иска бъдат момичета на зодиак.
— Знам. Лилит е една от тях. Тя истински ти се възхищава. Не ми пречи тя да е Момичето на зодиака. Както казах, обичам да деля всичко с нея.
— Обаче не виждам да споделя с нея идеи за стаи, познал?
— Какво, за черните стени ли? Ами…
— Ти чувства уплашена, вярно ли, Ева? — прекъсна ме Пи Джей с кротък глас.
— Не. Не. Разбира се, че не. Не съм се уплашила.
— Ева, аз е Пи Джей. Също е и Плутон.
Разсмях се.
Той сякаш се засегна.
— Знае за Плутон?
— Да, знам за Плутон. Това е планета. Също така знам, че няма как да си планета. Да не искаш да кажеш, че си от Плутон? Какви ги говоря? Това е още по-смахнато.
— Казвам, че аз е Плутон.
— Тогава вероятно ти хлопа дъската — изтърсих и взех да се отдръпвам на заден ход. — Така че сигурно има защо да се плаша.
— Аз плаши теб?
— А Дракула вампир ли е? Естествено, че ме плашиш. Имам предвид — твърдиш, че работиш като Преобразител, но че всъщност си Плутон. Извинявай, ама и аз не съм вчерашна.
Пи Джей кимна.
— Знае. Ти родена почти преди тринайсет години на двайсет и шести октомври. Добре. Разбираемо е. Не лесно за възприемане, но няма нужда да страхува. Аз не дошъл да ти изкарва акъл. Дошъл да помогне. Затова да започнем с нещо хич не страшно. Просто мисли за мен като Пи Джей. Сменя темата. Без повече смахнати приказки. И така — какво мисли за твоя стая? Как иска бъде?