— Супер — каза накрая.
Пи Джей се усмихна.
— Благодаря.
— Лилит, да не би някой да е сварил мозъка ти? — попитах.
— Никой не сварил неин мозък. Неин изгряващ знак Овен. Тя по-импулсивна от теб. Спонтанна. Знак Телец прави тебе инат. Мисли, че трябва изпрати тук и други хора планети. Някои, които повече ти харесва. Да види какво има в твой хороскоп. Предстои среща с Луна. Да, това може помогне. И Венера има добър аспект. Ще помисли, но при вас дойдат и други планети. Я, я.
Обзе ме панически страх, от който сърцето ми заби в лудешки ритъм. Още страхове… това беше последното, което исках.
Осма глава
Първа нощ
Лилит открехна вратата на стаята ми и промуши глава.
— Лека нощ, Ева — каза.
— Лека — отвърнах.
— Вълнуващо е, нали?
— Да — кимнах.
Лилит затвори вратата, а аз легнах и се загледах в тавана на новата си стая. Тъкмо от този момент се бях ужасявала през изминалите седмици. Къщата беше тиха. Преносвачите, Нона и Пи Джей си бяха тръгнали и цялата суматоха по пренасянето на багажа бе престанала преди часове. За вечеря си поръчахме пица и мама и татко разопаковаха всичко, което успяха, за да ни настанят за през нощта. Беше странно да се намирам в тази непозната стая, миришеща на прясна боя и лак за мебели. Мама и татко вече бяха минали да ми пожелаят лека нощ, преди да се приберат в спалнята си в предната част на къщата. Дори Адам се бе отбил да провери къде съм решила да бъде леглото ми (до прозореца от дясната страна). Стаята все още изглеждаше малко гола, но поне мама бе окачила завеси и бе извадила завивки. И въпреки че повечето от нещата ми бяха още в кашони, всичко беше разпределено в правилните стаи, готово да бъде разопаковано през остатъка от междусрочната ваканция.
— Гаси лампите, Ева — чух мама да се провиква.
— След малко — извиках в отговор. — Само довършвам нещо.
Чух отдалечаването на стъпките й и шума от затварянето на врата. Поех си дълбоко въздух и изгасих лампата. Беше толкова тъмно. В предишната ни стая светлината от уличните лампи се процеждаше през завесите, но тъй като тази стая гледаше към градината, беше тъмно като в рог. Пресегнах се да напипам ключа за нощната лампа до леглото ми. Не можах да го намеря в продължение на няколко секунди и усетих, че се напрягам, тъй като въображението ми препусна с бясна скорост. Има някого в стаята и е преместил лампата. В капан съм. Всеки миг нечия ръка ще сграбчи моята в тъмното. Устата ми пресъхна, гърдите ми се стегнаха, а сърцето ми задумка. Да се изправя срещу страховете си? Разправяй ги на баба ми, Пи Джей — помислих си.
Точно тогава намерих ключа, натиснах го и стаята се изпълни със светлина.
Нямаше никого.
Глупачка. Разбира се, че няма никого — ядосах се на себе си. Но не ми стискаше да изгася пак. Най-добре да се увериш, че наистина няма никого — обади се един глас от дъното на съзнанието ми. — Провери в гардероба и зад завесите.
Трябваше да го направя. Сякаш нещо ме принуждаваше и нямаше начин да се успокоя, ако не го сторех.
Станах, отидох до завесите и погледнах зад тях. После отворих гардероба и надникнах вътре. След това коленичих и проверих под леглото.
Нищо.
Очевидно няма никого, идиотке — рекох си. Върнах се в леглото, изгасих лампата и преметнах пухената завивка над главата си. Ако имаше някого, а аз не го виждах, значи и мен не можеха да видят. Докато лежах, усещах блъскането на сърцето в гърдите си, както и учестеното си дишане. Като дишам толкова шумно, няма да чуя, ако се появи някой — помислих си и задържах дъха си няколко секунди. Дочух кучешки лай, може би от съседната улица. Премина някаква кола. Изскърца стълба. Трябваше да издишам. Стълба ли изскърца? Или дъска на пода? Предполага се, че всички спят. Кой е там? Кой е на стълбите? Стъпките станаха по-доловими, приближаваха в моята посока. Чух вратата на банята да се отваря и затваря. Уф! Вероятно Адам. След малко чух водата от казанчето на тоалетната. Поне има хора в къщата. Би било ужасно, ако бях съвсем сама. Обърнах се на другата страна.