Хърррррррррррррррррррррррр.
Девета глава
Посещението
— Взех ти специален подарък по случай преместването — съобщи ми Лилит на следващия ден, след като бяхме приключили с по-голямата част от разопаковането и си почивахме със сок и бисквитки в моята стая. Тя ми подаде завит на руло плакат, вързан с алена панделка. — Купих го от магазина за плакати долу до пазара и знам, че много ще го харесаш. Всъщност замалко да го запазя за себе си, толкова е готин, но исках да ти подаря нещо наистина специално заради новия ни дом.
Отвързах панделката, развих плаката и зяпнах от удивление. Представляваше скелет, разположен на фона на огромно червено сърце, от което се стичаше кръв, а на заден план беше изобразено нощно небе, предвещаващо буря. Скелетът държеше коса като зловещ жътвар. Направо да ти настръхнат косите. Мразех го.
— Уха! Н-не знам какво да кажа — заекнах аз.
— Разбирам те. Нали е изумително драматичен? — попита Лилит.
— Ъъъ… имаш право — измънках.
Мери надникна през рамото ми и избухна в смях.
— Гадост! Ама вие двете сте доста смахнати — рече. — Не бих искала това нещо да ме гледа от стената, докато спя.
Думите й ме поразиха. Толкова прости и искрени. Просто ги каза, без да й пука какво ще си помислят другите. Беше дошла да ни помогне с разопаковането и Лилит й бе разправила за случилото се предния ден с Пи Джей, но аз копнеех да остана с нея насаме, за да й разкажа собствената си версия.
— Предполагам, че предпочиташ снимчици на пухкави котенца с панделки на шията? — подразни я Лилит.
— Да, определено. За разлика от мен, ти явно би предпочела котенцата да са с глави на гарвани или нещо друго откачено — не й остана длъжна Мери.
Искаше ми се и аз да мога да измислям такива отговори. Да не ми пука чак толкова от това, че Адам и Лилит ще се ужасят, ако разберат какво в действителност искам да имам по стените си.
Лилит бръкна в една чанта, която бе донесла в стаята ми.
— Гледай! Изненада! Ходих до „Домашни потреби“ и купих някои мостри на бои. — Сякаш за миг тя бе развъртяла капачките на няколко и започна да маца стената ми с резки от черна боя.
— Тази се казва среднощно черно — осведоми ни тя, след което мацна още една резка с четката. — А това е черно перфект. Как смяташ?
Мери се опули.
— И двете ми изглеждат еднакви. Черни.
— А, не — възрази Лилит. — Има разлика в нюансите. Ще видиш, като изсъхнат. Оттатък имам и други. Ще ида да ги донеса. — Тя остави мострите и излезе от стаята.
Мери стана от леглото, където седеше, и взе зодиакалния ми телефон от перваза на прозореца.
— Е, ще се съгласиш ли с плановете й? — попита.
— Не знам — отвърнах. — Аз… май имах собствени идеи, но мисля, че тя ще се шокира, ако научи за тях.
— Лилит да се шокира? Не ми се вярва, особено след като видях плаката с тоя скелет. Със сигурност идеите ти не могат да са по-зле?
— Повярвай ми, направо ще се ужаси, ако разбере какво имам наум.
Мери сви рамене.
— И двете сте ненормални, но затова ви харесвам. Всеки луд с номера си. Искам да кажа, знаеш, че обичам добрите хорър филми, но да държиш такива страхотии в стаята си е отврат според мен. Обаче ако ти е тръпка, ти е тръпка. — Тя прехвърли телефона в ръката си. — Това се казва сладурски телефон. Можеш ли и мен да уредиш с такъв?
— Не, Мери, помогни ми, моля те. Нали чу Лилит да ти разказва за появата на Пи Джей, а сега се опитва да завземе и стаята ми. Помогни ми, нали си ми приятелка?
— О, просто й кажи да се разкара и после прави каквото знаеш, дори това да я хвърли в ужас. Тя обича да се ужасява. Иначе нямаше да гледа всички тези хоръри. Е, мислиш ли, че можеш да ми намериш такъв телефон?
Въздъхнах.
— Ще се опитам, но апаратът не работи както трябва. Например, опитах се да въведа номера ти, но не стана и после получих съобщение от Пи Джей, в което обясняваше, че мога да се свързвам само с него и приятелите му.
— Велико! Не мога да повярвам, че наистина ще работи у вас. Такава си късметлийка! — Също като Лилит, и Мери следеше телевизионното предаване и беше голям фен на Преобразителя.
— Мери! Ти слушаш ли изобщо какво става тук?
— Да. Най-страхотното нещо на света — ти си Момичето на зодиака този месец. Аз ти показах онзи сайт, но избраха теб. Не разбирам обаче защо се дърпаш. Нямаш ли поне малък стремеж към приключения? Какъв ти е проблемът?