Сърцето ми се сви.
— Просто не съм сигурна какво точно става…
— Трябва да се успокоиш, Ева. Отпусни се и се остави на течението — посъветва ме тя, сякаш беше толкова лесно.
— Но това значи да се съглася с плановете на Лилит да имаме една спалня и една всекидневна.
— Да, може да е хубаво. Но какво те разубеди? Мислех, че с радост очакваше да имаш собствена стая?
— Така е — отвърнах. Само да можех да преодолея страха си от тъмното и кошмарите си, всичко щеше да е наред. Макар най-накрая да бях заспала миналата нощ, пак сънувах страховити сънища за лица, появяващи се на прозореца, и фигури с качулки, дебнещи в сенките. — Аз… Пи Джей ще се върне утре с асистентите си и му казах, че тогава ще го уведомя какво искам. — Разкъсвах се между желанието за компанията на Лилит, защото се страхувах, и желанието за собствено пространство за пръв път в живота си.
— Хей, Мери! — извика Лилит от стаята си. — Ела да чуеш това.
Мери стана.
— До после.
Кимнах и след пет минути чух от стаята на Лилит да се носи шумна музика. Поне засега явно е забравила за черните мостри, които искаше да ми покаже — отдъхнах си и се загледах през прозореца към небето. Дъждът бе спрял и слънцето се мъчеше да се покаже. Зареяла поглед към облаците, забелязах бяла птица. Гълъб — помислих си, а той литна право към къщата ни. И към дърветата в градината ни. Всъщност… летеше право към мен! Боже! — стреснах се. — Дано не се блъсне в прозореца. Бях виждала някои птици да правят това, когато слънцето е под определен ъгъл. Но не — гълъбът спря точно пред прозореца и подскочи на перваза. Почука на стъклото с човката си и погледна право към мен. На крачето му имаше прикрепено нещо. Отворих прозореца и птицата се приближи, без да отвръща поглед от мен. Около крака й имаше мъничко рулце хартия. Отвързах го и птицата отлетя.
Затворих прозореца и развих листчето.
Венера има добър аспект в хороскопа ти тази седмица и ще внесе хармония и спокойствие в тревожна ситуация.
В коридора чух иззвъняването на телефона и след няколко минути мама се появи на вратата.
— Беше Пи Джей, скъпа.
— О, с мен ли искаше да говори?
Мама поклати глава.
— Не. Помоли ме да те оставя във фризьорски салон „Пентаграм“ в Осбъри — някаква жена там искала да ти покаже разни идеи за обзавеждането на стаята ти. И каза да си вземеш тенекиената кутия. Коя кутия? Ти сещаш ли се? Да не е тази, която си криела, преди да се преместим?
— Ами да. Това е просто кутия с… разни неща. Но каква е тази жена?
— Казвала се Неса. Трябва да отида до селото, така че се приготви и да тръгваме.
— Да кажа ли на Лилит? О, и Мери е тук.
Мама поклати глава.
— Няма да се бавим. Пи Джей каза да заведа само теб, понеже Лилит вече е наясно с плановете си. Човекът звучеше загрижен, че вероятно ще се съгласиш със сестра си. Вярно ли е това, миличка?
— Още… не съм сигурна какво точно искам.
— Тогава да вървим! Да идем да видим какво има да ти покаже тази жена.
Поколебах се за момент, след което изтърсих:
— Мамо, този тип Пи Джей не ми вдъхва много доверие.
Мама ме дари със загадъчна усмивка и ми помаха да я последвам.
— На мен също отначало, затова го проверих в „Гугъл“ веднага щом татко ти инсталира компютъра тази сутрин. Ела с мен. — Тя ме поведе към долния етаж, където беше стаята с компютъра. — Виж това. — Отвори „Гугъл“ и написа „Преобразителя“, после щракна с мишката. Отвори се страница с безброй линкове. Тя натисна първия. — Ще те оставя да почетеш, докато ида да се приготвя.
Беше удивително. Страница след страница показваха обзавежданията, които бе проектирал. Къщи, които е преобразил. Различни стилове, различни вкусове — изглежда, за него не съществуваха невъзможни неща и трябваше да призная, че всеки негов проект беше зашеметяващ.
Мама се върна след малко и застана зад гърба ми.
— Първо реших, че е нахално от страна на Нона да наеме този непознат, но всъщност е избрала най-подходящия подарък, при това доста щедър. Както пише в сайта му — „Пи Джей се нарича, промяната обича“.
— Не го ли намираш за малко… плашещ?
— О, имаш предвид вида му на викториански поет? Не бих казала. Мисля, че изглежда дори доста романтично — въздъхна, гледайки замечтано снимката му на монитора.
— Мамо! Паднала си си по него!